Покхара

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Покхара
पोखरा
— град —
28.2097° с. ш. 83.9853° и. д.
Покхара
Страна Непал
РегионЗападен регион
ЗонаГандаки
ОкръгКаски
Площ56 km²
Надм. височина900 m
Население353 841 души (2011)
6319 души/km²
Пощенски код33700 (WRPD), 33702, 33704, 33706, 33708, 33713
Телефонен код061
Часова зонаUTC+5:45
Официален сайтpokharamun.gov.np
Покхара в Общомедия

По́кхара (на непалски: पोखरा) е вторият най-голям град в Непал и административен център на окръг Каски, зона Гандаки и Западния регион. Разположен е на 200 km западно от столицата Катманду. Въпреки че е разположен в по-малка долина от Катманду, географията му се променя драстично в продължение на няколко километра от север на юг. Надморската му височина варира от 827 m в южната част до 1740 m в северната.[1] Освен това три от десетте най-високи върхове в света – Анапурна, Дхаулагири и Манаслу, са разположени на около 25 – 50 km от долината.[2][3] Поради близостта си до тези върхове, градът е база за пътешественици, желаещи да ги изкачат.[4]

Това е най-скъпият град в Непал.[5]

История[редактиране | редактиране на кода]

Храм в града.
Езерото Пхева.

Покхара е разположен на важен търговски път между Китай и Индия. През XVII век градът е част от Кралство Каски, което е било едно от 24-те кралства на Непал. На много от хълмовете покрай Покхара все още могат да се намерят руини от този период. През 1786 г. Притхви Шах присъединява ПОкхара към обединеното Непалско кралство. По това време градът вече е важен търговски възел на пътищата от Катманду към Джумла и от Индия към Тибет.[6]

Покхара е бил замислен като търговски център от краля на Каски през средата на XVIII век,[7] когато неварците от Бхактапур емигрират в Покхара, след като краля ги кани и те се заселват близо до основните търговски места в града. По това време по-голямата част от населението на Покхара е съставено от кхаси.[8]

В периода от 1959 г. до 1962 г. приблизително 300 000 бежанци емигрират в Непал от съседен Тибет, след като той бива анексиран от Китай. Според Върховния комисариат на ООН за бежанците, от 1989 г. насам около 2500 тибетци прекосяват непалската граница всяка година,[9] много от които пристигат в Покхара, обикновено като част от пътуването си към бежанските общества в Индия. Днес около 50 000 – 60 000 тибетски изгнаници живеят в Непал, като приблизително 20 000 от тях живеят в някой от консолидираните лагери, 8 от които се намират в Катманду, а 4 в Покхара. През времето тези лагери са прераснали в добре построени селища, всяко с гомпа (будистки манастир), ступа и определена архитектура, а тибетците вече са съществено малцинство в града.[10]

До края на 1960-те години градът е достъпен единствено пеша и е бил считан за по-мистично място от Катманду. Първият автомобилен път до града е построен през 1968 г.,[11] след което туризмът в града се развива много бързо.[12] Районът около езеро Пхева се е развил като един от големите туристически центрове на Непал.[13]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в града е влажен субтропичен, но надморската височина държи температурите умерени. Летните температури варират между 25 и 33 °C, а зимните – между 2 и 15 °C. Количеството валежи е голямо. В долината няма снеговалежи, но заобикалящите я хълмове понякога се заснежават през зимата. Дъждовният сезон продължава от юли до септември. През пролетта и есента обикновено е ясно и слънчево.[14] Най-високата измерена температура тук е 38,5 °C през май 2013 г., а най-ниската е 0,5 °C през януари 2012 г.

  Климатични данни за Покхара 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Средни максимални температури (°C) 19,7 22,2 26,7 29,8 30,1 30,6 30,0 30,2 29,3 27,5 24,1 20,7 26,7
Средни минимални температури (°C) 7,1 9,2 12,8 15,7 18,4 20,9 22,0 22,0 20,8 16,7 11,9 8 15,5
Средни месечни валежи (mm) 23 35 60 128 359 669 940 866 641 140 18 22 3901
Източник: Ministry of Environment, Science and Technology – Department of Hydrology and Meteorology, Babarmahal, Kathmandu.[15]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Улица в Покхара.
Летище Покхара.

След окупацията на Тибет от Китай през 1950 г. и Китайско-индийската война през 1962 г. старият търговски път към Индия и Тибет през Покхара престава да съществува. В днешно време пристигат каравани единствено от Мустанг.

Въпреки това, през последните години Покхара се е превърнал в популярна туристическа дестинация, особено сред приключенския туризъм и алпинистите. Считан е за туристическата столица на Непал.[16] Оттук, голям принос в местната икономика имат туризмът и хотелиерството. Градът разполага с 305 хотела, от които два са петзвездни.[17] Има различни музеи.

От 1990-те години насам Покхара претърпява бърза урбанизация. В резултат, секторът на услугите има все по-голям принос към местната икономика,[18] задминавайки традиционното селско стопанство. Ефектът на урбанизацията, обаче, се отразява и в по-високи цени на недвижимите имоти, които са сред най-скъпите в страната.[19]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Покхара разполага с частен обществен транспорт, обслужващ както града, така и близките села. Той е представен от автобуси, микробуси и таксита.[20] Градът е свързан с пътна мрежа до останалите части на страната.

Въздушният транспорт е представен от летище Покхара, което обслужва редовни полети до Катманду и Мустанг. Обслужва и няколко международни линии. Ново международно летище е в процес на изграждане югоизточно от града.[21]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ ((en)) Earthquake Risk Reduction and Recovery Preparedness Programme for Nepal: UNDP/ERRRP – Project Nep/07/010. Report on Impact of Settlement Pattern, Land Use Practice and Options in High Risk Areas: Pokhara Sub‐Metropolitan City // UNDP, Nepal. с. 10. Архивиран от оригинала на 2016-04-14. Посетен на 2016-11-30.
  2. ↑ ((en)) United Nations Field Coordination Office (UNFCO). An Overview of the Western Development Region of Nepal // United Nations: Nepal Information Platform. с. 1 – 9.
  3. ↑ ((en)) Pradhan, Pushkar Kumar. A Study of Traffic Flow on Siddartha and Prithvi Highway. Т. 14. 1982. с. 38 – 51.
  4. ↑ ((en)) Holden, Andrew. Understanding the motivations of ecotourists: the case of trekkers in Annapurna, Nepal. Т. 4. 2002. DOI:10.1002/jtr.402. с. 435 – 446.
  5. ↑ ((en)) Map of Cost of Living in Nepal, Pokhara is the most expensive city in Nepal having highest international cost of living index
  6. ↑ Furer-Haimendorf, Christoph von. Trans-Himalayan Traders in Transition // Himalayan Anthropology. Great Britain, Mouton Publishers, 1978. ISBN 90-279-7700-3. с. 339.
  7. ↑ Blaikie, P. M. The Growth of Towns in West-Central Nepal // Nepal in Crisis: Growth and Stagnation at the Periphery. Ню Делхи, Adroit Publishers, 2005. ISBN 81-87392-19-3. с. Chapter 6.
  8. ↑ Onta, Pratyoush. Studies in Nepali History and Society. Т. 10. Катманду, Centre for Social Research and Development, Nepal Studies Group, December 2005. с. 290.
  9. ↑ Frechette, Ann. Tibetans in Nepal: The Dynamics of International Assistance Among a Community in Exile. Studies in forced Migration – Vol. 11. САЩ, Berghahn Books, 2002. ISBN 1-57181-157-5. с. 136.
  10. ↑ Chhetri, Ram, B. Adaptation of Tibetan Refugees in Pokhara, Nepal: A Study on Persistence and Change. July 1990.
  11. ↑ Regmi Research Project. Nepal Press Digest. Vol. 20, Issue 20. Regmi Research (Private) Ltd, 1979. с. 13.
  12. ↑ Bindloss, Joe. Nepal. 8th. Мелбърн, Lonely Planet Publications, 2009. ISBN 9781741048322. с. 235 – 270.
  13. ↑ Sharma, Pitamber. Phewa Lakeside: Problems of tourism and common property resources // Tourism as Development: Case Studies from the Himalaya. Kathmandu, Himal Books, 2000. ISBN 99933-13-00-9. с. 53.
  14. ↑ Taylor, Chris. The High Mountain Valleys and Passes // Traveler's Companion Nepal. France, Allan Amsel Publishing, 1998 – 1999. ISBN 0-7627-0231-1. с. 184 – 190.
  15. ↑ ((en)) Normals from 1981 – 2010. Посетен на 30 ноември 2016 г.
  16. ↑ Nepal, S. K. Great Himalaya: tourism and the dynamics of change in Nepal. Zürich, Switzerland, Swiss Foundation for Alpine Research, 2002. ISBN 3-85515-106-7.
  17. ↑ Adhikari, Bimal. Tourism Strategy of Nepalese Government And Tourist’s Purpose of Visit in Nepal. Т. 7. 2011. с. 79 – 94.
  18. ↑ ((en)) Thapa, Ram Bahadur. Financial Resource Mobilization in Pokhara Municipal Corporation // Journal of Nepalese Business Studies 1 (1). 2004. DOI:10.3126/jnbs.v1i1.42. с. 81 – 84.
  19. ↑ ((en)) Pokhara tries to save its famous paddy // Nepali Times.
  20. ↑ ((en)) Getting Around // Pokhara Web Directory.
  21. ↑ ((en)) Pokhara int’l airport project set to take off
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pokhara в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Покхара&oldid=12208881“.