Правокрили

	Правокрили
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
подцарство:	Същински многоклетъчни (Eumetazoa)
(без ранг):	Двустранно симетрични (Bilateria)
инфрацарство:	Първичноустни (Protostomia)
тип:	Членестоноги (Arthropoda)
подтип:	Шестокраки (Hexapoda)
клас:	Насекоми (Insecta)
подклас:	Крилати насекоми (Pterygota)
инфраклас:	Новокрили насекоми (Neoptera)
(без ранг):	Polyneoptera
разред:	Правокрили (Orthoptera)
	Научно наименование
	Orthoptera Olivier, 1789
	Обхват на вкаменелости
	фамений – настояще, 359 – 0 Ma ПреК К О С Д К П Т Ю К Пг Н
	Правокрили в Общомедия
	[ редактиране ]

Правокрили (Orthoptera) е клас насекоми, включващ скакалци, щурци и други. Разредът е разделен на два подразреда: Caelifera и Ensifera. Над 20 000 вида правокрили се срещат по света.^[1] Насекомите от разреда имат непълна метаморфоза и издават скърцащи звуци, търкайки крилата си или краката си, които имат редици от неравности. Ухото се намира в предния голям пищял при щурците или в първия коремен сегмент при скакалците.^[2] Тези насекоми използват вибрации, за да намират други индивиди. Скакалците могат да прегъват крилата си (тоест те са новокрили насекоми).

Разредът еволюира преди около 300 милиона години, а разделянето му на два подразреда се случва преди около 256 милиона години.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Правокрилите по принцип имат цилиндрично тяло, с удължени задни крака и мускулатура, развита за скачане. Имат челюсти за хапене и дъвчене и големи фасетни очи, като в зависимост от вида, могат да имат светлочувствителни органи. Антените имат множество стави и приличат на нишки с различна дължина.^[2]

Първият и третият сегмент на гърдите са по-големи, докато вторият сегмент е много по-малък. Те имат два чифта криле, които покриват коремната област в състояние на покой. Предните криле са по-тесни от задните и твърди в основата си, докато задните са мембранести, с прави вени и множество напречни вени. В покой, задните криле са сгънати като ветрило под предните криле.

Употребата на звук е от съществено значение при ухажването, като повечето видове имат свои отличителни песни.^[3] Повечето скакалци снасят яйцата си в земята или върху растителност. След излюпване малките нимфи приличат на възрастни индивиди, но не разполагат с криле. Също така те могат да имат коренно различна окраска от възрастните. Чрез последователно линеене нимфите развиват крила и се превръщат в зрели индивиди.^[2] Броят на процесите на линеене зависи от вида. Растежът също варира в широки граници и може да отнема от няколко седмици до няколко месеца, в зависимост от наличието на храна и метеорологичните условия.

Взаимоотношение с хората[редактиране | редактиране на кода]

Няколко вида скакалци се считат за вредители. Скакалците са способни да унищожат цели поля с реколта за броени дни. Някои видове могат да изядат теглото си само за ден.^[4] Индивидите се събират на рояци, наброяващи до 80 милиона индивида и обхващащи над 1000 km².^[4] Тези насекоми се хранят главно с треви и плевели, но във времена на суша и големи популации, те се хранят и със селскостопанска реколта.

Филогения[редактиране | редактиране на кода]

Orthoptera

Ensifera

Grylloidea

	Rhaphidophoroidea

	Tettigonoidea

	Elcanidea †

	Oedischiidea †

	Gryllavoidea †

	Schizodactyloidea

Caelifera

Tridactylidea

	Tridactyloidea

	[2 изчезнали надсемейства]

Acrididea

Tetrigoidea

Acridomorpha

Eumastacoidea

Pneumoroidea

	Pyrgomorphoidea

	Acridoidea

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Orthoptera – Grasshoppers, Locusts, Crickets, Katydids // Посетен на 6 септември 2017.
↑ ^а ^б ^в Hoell, H.V., Doyen, J.T. & Purcell, A.H. Introduction to Insect Biology and Diversity, 2nd ed. Oxford University Press, 1998. ISBN 978-0-19-510033-4. с. 392 – 394.
↑ Imes, Rick. The practical entomologist. Simon and Schuster, 1992. ISBN 978-0-671-74695-7. с. 74 – 75.
↑ ^а ^б Society, National Geographic. Locusts, Locust Pictures, Locust Facts – National Geographic // Архивиран от оригинала на 2010-02-07. Посетен на 11 април 2016.

[1] Orthoptera – Grasshoppers, Locusts, Crickets, Katydids // Посетен на 6 септември 2017.

[IIBD-2] а ^б ^в Hoell, H.V., Doyen, J.T. & Purcell, A.H. Introduction to Insect Biology and Diversity, 2nd ed. Oxford University Press, 1998. ISBN 978-0-19-510033-4. с. 392 – 394.

[3] Imes, Rick. The practical entomologist. Simon and Schuster, 1992. ISBN 978-0-671-74695-7. с. 74 – 75.

[:0-4] а ^б Society, National Geographic. Locusts, Locust Pictures, Locust Facts – National Geographic // Архивиран от оригинала на 2010-02-07. Посетен на 11 април 2016.

[1]

[2]

[3]

[4]