Президентски избори в България

Провеждането на президентски избори в България започва след 10 ноември 1989 г. Първите два пъти (на 2 април и 1 август 1990 г.) президентът е избиран непряко – от Народното събрание, а след 1992 г. се избира пряко от всички избиратели, имащи право на глас. Според Конституцията на Република България, президентският мандат трае пет години.

Първи президентски избори (1990)

На 3 април 1990 г. IX народно събрание приема Закон за изменение и допълнение на Конституцията на НРБ (обнародван в „Държавен вестник“, бр. 29 от 10 април 1990 г.), с който Държавният съвет се закрива и вместо него се създават постовете председател (президент) и заместник-председател (заместник-президент) на републиката. Председателят е държавен глава на НРБ.

Процедура за избор

• Съгласно чл. 91, ал. 1 председателят (президентът) се избира от Народното събрание с мнозинство 2/3 от присъстващите за срок да края на мандата на Народното събрание, което ще приеме новата Конституция. За председател (президент) на републиката може да бъде избран всеки български гражданин, който е навършил 40 години и отговаря на условията за народен представител (чл. 91, ал. 2).
• Заместник-председателят (заместник-президентът) на републиката се избира от Народното събрание по предложение на председателя (президента) с обикновено мнозинство от присъстващите (чл. 94, ал. 1), а мандатът на заместник-председателя (заместник-президента) е еднакъв със срока, за който е избран председателят (президентът).
• Председателят (президентът) на Републиката и заместник-председателят (заместник-президентът) могат да бъдат преизбирани за същата длъжност само за още един мандат. Трето преизбиране не се допуска (чл. 95, ал. 1).

Процедура за прекратяване

• Пълномощията на председателя (президента) на републиката и на заместник-председателя (заместник-президента) могат да бъдат прекратени предсрочно с решение на Народното събрание по предложение най-малко на една трета от народните представители, когато са нарушили Конституцията или положената клетва. Решението се приема с тайно гласуване и с мнозинство повече от две трети от народните представители (чл. 97, ал. 1).
• Когато пълномощията на председателя (президента) на републиката и заместник-председателя (заместник-президента) бъдат прекратени, както и по тяхно желание или при смърт, в едномесечен срок се избира нов председател (президент) или заместник-председател (заместник-президент). Когато Народното събрание не заседава, то се свиква от неговия председател (чл. 97, ал. 3).

Изборни резултати

Първите избори за председател (президент) на НРБ се произвеждат на 3 април 1990 г. От името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за поста е предложен председателят на Държавния съвет Петър Младенов, който е избран с пълно единодушие. Веднага след избора той полага клетва и встъпва официално в длъжност. Решението за избиране на председател (президент) на републиката е обнародвано в „Държавен вестник“, брой 29 от 10 април 1990 г.

Втори президентски избори (1990)

Вторият избор на президент на републиката се произвежда отново непряко, но вече от Великото народно събрание, във връзка с подаването на оставка от Петър Младенов и приемането ѝ (20 юли 1990). Той се провежда по същите процедурни правила, както първият избор, тъй като все още не е приета нова Конституция. Налага се гласуването да протече в 6 тура, тъй като никой от кандидатите не успява да получи мнозинство от 2/3 от общия брой на народните представители (400).

Избор на президент

Кандидати	Издигнати от	1 тур	2 тур	3 тур	4 тур	5 тур	6 тур
		24 юли		26 юли		30 юли	1 август
Чавдар Йорданов Кюранов1	БСП	217	211	190	194
Петър Антонов Дертлиев2	СДС	130	131	146	146	130
Виктор Георгиев Вълков3	БЗНС	36	37	41	37	254
Желю Митев Желев4	СДС						284
Въздържали се		1		1			108
Недействителни бюлетини		6	5	9	7	2
Общо гласували		390	384	387	384	386	392

¹ На 30 юли от името на парламентарната група на БСП Александър Лилов заявява, че са решили да оттеглят кандидатурата на Чавдар Кюранов, „водени от желанието и волята на нашата партия да се излезе от очерталата се президентска криза и още днес да се избере президент на нашата република“. Лилов добавя, че „ще подкрепим онзи от двамата кандидати, който поставя политиката на националното съгласие над партийните интереси“.

² На 31 юли Петър Дертлиев оттегля кандидатурата си.

³ На 31 юли Елена Кирчева съобщава от името на парламентарната група на БЗНС, че оттегля кандидатурата на Виктор Вълков. Самият кандидат на свой ред заявява пред депутатите: „Не се чувствам достатъчно уверен в такъв момент да пристъпя към ръководството на държавата при положение, че отсега виждам в парламента една група от около 130 души, на чиято подкрепа аз вероятно няма да разчитам“.

⁴ На 31 юли Стоян Ганев номинира Желю Желев като кандидат за държавен глава от името на парламентарния Съюз на демократичните сили. На 1 август министър-председателят Андрей Луканов заявява, че парламентарната група на БСП ще подкрепи тази кандидатура, Виктор Вълков прави това от името на БЗНС, БСП и СДС, а Юлий Бахнев – от името на ДПС. Така е осигурено необходимото мнозинство и Желю Желев е избран на поста.

Избор на вицепрезидент

• При първоначалното издигане на кандидатури БСП номинира за вицепрезидент Велко Вълканов, СДС – Петър Берон, а БЗНС не издига претендент. При оттеглянето на кандидатите за президент Чавдар Кюранов, Петър Дертлиев и Виктор Вълков и номинирането на Желю Желев също не е посочена кандидатура за негов заместник.
• На 1 август, веднага след като е избран, Желю Желев предлага за вицепрезидент генерал Атанас Семерджиев. Неговата кандидатура е подложена на явно гласуване с вдигане на ръка и той е избран с гласовете на 383-ма депутати, 7 гласуват „против“, а 2-ма се въздържат.

Трети президентски избори (1992)

На тези избори най-много гласове събират кандидатите на СДС Желю Желев и Блага Димитрова с 52,85%, а на второ място остават Велко Вълканов и Румен Воденичаров (47,15%).

Четвърти президентски избори (1996)

На тези избори най-много гласове събират кандидатите на СДС Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев (59,73%), а Иван Маразов и Ирина Бокова остават на второ място (40,27%).

Пети президентски избори (2001)

Изборите са спечелени от кандидатите на Коалиция за България Георги Първанов и Ангел Марин с 54,13%. На второ място остават Петър Стоянов и Нели Куцкова (45,87%).

Шести президентски избори (2006)

Най-много гласове получават отново Георги Първанов и Ангел Марин (75,95%), издигнати от инициативен комитет. Втори са Волен Сидеров и Павел Шопов от ПП „Атака“ (24,05%).

Седми президентски избори (2011)

Най-много гласове получават Росен Плевнелиев и Маргарита Попова (52,58%), на второ място остават Ивайло Калфин и Стефан Данаилов (47,42%).

Осми президентски избори (2016)

Най-много гласове получават Румен Радев и Илияна Йотова (59,37%), следвани от Цецка Цачева и Пламен Манушев (36,16%).

Девети президентски избори (2021)

Най-много гласове получават Румен Радев и Илияна Йотова (66,72%), следвани от Анастас Герджиков и Невяна Митева (31,80%).

Любопитно

• С най-голям брой гласове е избран президентът Желю Желев през 1992 – 2 738 420
• С най-малък брой гласове е избран президентът Румен Радев през 2021 – 1 537 347
• С най-голямо мнозинство е избран президентът Георги Първанов през 2006 – 75,95%
• С най-малко мнозинство е избран президентът Росен Плевнелиев през 2011 – 52,58%