Прогон

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Прогон или Прогони е първата известна от историята династията управлявала земята наречена от Ана Комнина в "Алексиадата" - Арбан. [1]

Прогон е архонт на Круя, където и се свършва с албанската съпротива на османското завоюване на Балканите.

Местното архонтско владение (княжество) е последователно под влиянието на Византийската империя, Епирското деспотство и кралство Расция. [2]

Синът на Прогон – Димитри, носи византийската титла Пансевастоипертат.

Архонти на Круя са и синовете на Прогон – Гьон Прогон (1198-1208) и Димитри Прогон (1208-1216). Димитри влиза в династичен съюз със Стефан Първовенчани, вземайки за съпруга дъщеря му Комнина Неманя, която е сестра на кралете Стефан Радослав, Стефан Владислав и Сава II, както и еднокръвна сестра на крал Стефан I Урош.

Владението на Прогон е споменато в дубровнишката грамота като „арбанската земя“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Clements 1992, p. 31 By 1190, Byzantium's power had so receded that the archon Progon succeeded in establishing the first Albanian state of the Middle Ages, a principality
  2. Abulafia, p. 786: little arbanon, shut away in the hinterland, with its main political center in Kruja, opted for a continuing attachment to the Orthodox tradition and for subjection to Epiros, as well as alliance to Rascia...