Проданча
| Проданча | |
 Изглед от Проданча | |
  Проданча  Проданча | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 7 души[1] (15 март 2024 г.) 1,51 души/km² |
| Землище | 4,952 km² |
| Надм. височина | 825 m |
| Пощ. код | 2471 |
| Тел. код | 07733 |
| МПС код | РК |
| ЕКАТТЕ | 58551 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Перник |
| Община – кмет | Трън Цветислава Цветкова (ГЕРБ; 2019) |
Прода̀нча е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Проданча се намира на 60 км от София в Завалската планина, близо до границата със Сърбия. Обградено е с борови, букови, дъбови и акациеви гори. Има най-разнообразен дивеч, както и най-различни видове гъби.
История[редактиране | редактиране на кода]
В стари документи селото е отбелязвано като: Проданча в 1447 г.[2]; Проданковиче в 1576 г.[3]; Буроданджа (Проданци) в 1453 г., Пуроданковиче в 1576 г., Пуроданкофча в 1624 г.[4][5]; Проданча в 1878 г.[6]
В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Проданче е отбелязано като село с 10 домакинства, един неженен и една вдовица. Според друг запис в същия регистър Проданиче има 9 домакинства, един неженен жител и две вдовици.[7]
През 1884 година в селото е открито начално училище, като занятията се провеждали в отдадена под наем къща. Едва в края на 20-те години на 20. век започва строеж на пригодена училищна сграда. Първоначално училището не е имало име, впоследствие бива кръстено на Мария-Луиза, а след 9 септември се прекръства на „Христо Ботев“.[8]
През 1923 г. в Проданча е основана земеделска кооперация „Съзнание“. Към 1935 г. тя имала 61 члена.[9]
През 1985 г. селото има 35 жители.[10]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Населението според последното преброяване е 5 души, като всички жители живеят в една махала[11], намираща се недалеч от асфалтирания път. Местните жители се занимават предимно с животновъдство и земеделие, почти във всеки двор се отглеждат пчели. С времето жителите са намалявали поради отдалечеността на селото от по-големи населени места. Огромна част от къщите са пусти и се рушат.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХIII, 1966 (Турски извори), стр.371
- ↑ Извори за Българската история. С. БÀН. Т.ХVI, 1972 (Турски извори), стр.178
- ↑ Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576 – 77 г.). Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.446
- ↑ Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 1961, стр.449
- ↑ Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.
- ↑ Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 173, 189.
- ↑ Информация от фонда на училището в Държавен архив - Перник
- ↑ Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 г., по места, София 1936, с. 33 (не е отбелязана в изданието – Трънска околия).
- ↑ Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София 1989, с. 222.
- ↑ Справка в НСИ за населението според преброяването от 2021 г.
| ||||||||