Пръст

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за разклонението на крайник. За земния пласт вижте Почва.

Пръст
lang=bg
Пръст в Общомедия
Пръсти на човешка ръка
Пръсти на човешки крак

Пръстът е всеки един от петте подвижни окончания на горните (ръцете) или долните (краката) крайници на човека и приматите.[1] С пръстите на ръцете хората извършват много дейности - хващане, пипане, сигнализиране и други. Езикът на глухонемите се „говори“ изцяло с пръстите на ръцете.

Аномалии[редактиране | редактиране на кода]

Аномалия е отклонение от общоприетото. По-известните генетични аномалии, свързани с пръстите са:[2]

  • полидактилия – повече на брой пръсти;
  • олигодактилия – по-малко на брой пръсти;
  • камптодактилия – флексия (трайно свиване) на една или няколко от интерфалангеалните проксимални стави, като петият пръст винаги е засегнат.
  • клинодактилия – необичайно извиване на един или няколко пръста поради триъгълна (клиновидна) форма на някоя фаланга, което не позволява на пръста да бъде изпънат. Извиването е странично, при което изкривеният пръст може да припокрие друг пръст. Рядко срещана аномалия, но засяга 1/4 от децата, родени със синдром на Даун.
  • арахнодактилия – много тънки пръсти.

Полидактилия[редактиране | редактиране на кода]

При нея човек се ражда с повече от пет пръста на ръцете или краката. Възможно е това да е частично оформен или изцяло функциониращ пръст. Често допълнителните израстъци се отстраняват оперативно още след раждането.[3] Шестият пръст на ръката може да предизвика неудобство (например при избор на ръкавици), но в други случаи е предимство, като свиренето на пиано.

Заболявания[редактиране | редактиране на кода]

Контрактура на Дюпюитрен[редактиране | редактиране на кода]

Причина за контрактурата на Дюпюитрен е фиброматоза (задебеляване и скъсяване) на съединително-тъканната мрежа в дланта, наречена палмарна апоневроза. Един или няколко пръста не могат да бъдат изпънати и остават принудително свити. Колагенът, изграждаш тази мрежа, се видоизменя, поради разрастване на клетките, които го произвеждат. Сухожилията и останалият двигателен апарат на пръста не са засегнати в началото, но впоследствие атрофират поради обездвижване. Най-често засегнати са 4-ти и 5-и пръст. Заболяването е познато и като Дюпюитренова болест, Дюпюитренова контрактура, палмарна фиброматоза и „Викингска болест“.[4]

Строеж[редактиране | редактиране на кода]

С изключение на палеца, който има 2, останалите пръсти на ръцете и краката са изградени от 3 фаланги, свързани със ставна връзка, която осигурява свиването им. От вътрешната страна на върховете на пръстите са възглавничките, които имат повишена чувствителност, а от обратната (външната) страна са ноктите – рогови образования, които растат непрекъснато.

Наименование на пръстите[редактиране | редактиране на кода]

Всеки от петте пръста имат собствено наименование на много от езиците, свързано с неговото културно и функционално значение. Наименованията на пръстите на български език са главно за тези на ръцете, тъй като вторият пръст на крака например трудно би се ползвал за показване, но палец и кутре се използват и за пръстите на краката.


  1. Палец – в някои култури е с отделно от другите пръсти значение
  2. Показалец – служи за показване
  3. Среден пръст – най-дългият, в много култури показването му е непристоен жест
  4. Безимен пръст – на него се носи брачната халка
  5. Кутре – крайният, най-малък пръст

Значение[редактиране | редактиране на кода]

С броя на пръстите на двете ръце (10) е свързана най-разпространената бройна системадесетичната.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]