Публий Сулпиций Руф
| Публий Сулпиций Руф Publius Sulpicius | |
| римски политик и оратор | |
| Роден |
124 г. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | 88 г. пр.н.е.
|
| Партия | Популари |
| Семейство | |
| Род | Сулпиции |
| Деца | Публий Сулпиций Руф (цензор) |
Публий Сулпиций Руф (на латински: Publius Sulpicius Rufus; * 121 пр.н.е.; † 88 пр.н.е.) е оратор и политик на Римската република.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Произлиза от патрицианската фамилия Сулпиции. По времето на гражданската война той е легат през 89 пр.н.е. на Гней Помпей Страбон и народен трибун през 88 пр.н.е.
Той е в кръга на оптиматите заедно с Марк Емилий Скавър и приятел с Квинт Помпей Руф. След гражданската война се включва вероятно към плебеите, за да кандитира за народен трибун. Съставя четири закона за реформи. Работи заедно с Гай Марий.
Убит е от войниците на Сула в една вила в Лаурентум. Главата му е поставена на Римски форум.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Плутарх, Sulla and Marius.
- Jochen Martin: Die Popularen in der Geschichte der späten Republik. Dissertation, Freiburg i. Br. 1965.
- Christian Meier: Res Publica Amissa. Eine Studie zu Verfassung und Geschichte der späten römischen Republik, Frankfurt 1997.
- Теодор Момзен: Römische Geschichte, Buch IV, Kapitel 7.
- Lukas Thommen: Das Volkstribunat der späten römischen Republik, Stuttgart 1989 ISBN 3-515-05187-2.