Пчелище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пчелище
Изглед на влизане в Пчелище
Изглед на влизане в Пчелище
Общи данни
Население527 души[1] (15 март 2024 г.)
15,8 души/km²
Землище33,45 km²
Надм. височина347 m
Пощ. код5048
Тел. код061102
МПС кодВТ
ЕКАТТЕ58918
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВелико Търново
Община
   кмет
Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Пчелище
Гица Лазарова
(ГЕРБ)
Пчелище в Общомедия
Кметство и пощенски клон Пчелище

Пчелище е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Пчелище се намира на 12 км югоизточно от гр. Велико Търново.

История[редактиране | редактиране на кода]

Смята се, че селото е основано под името Кованлък през 1450 година, на мястото на по-стари селища, намирали се на мястото на сегашното село. Според други източници, началото на селото е станало през 1393 година, малко след превземането на Търново.

В село Кованлък, Търновско, поп Стоян Граматик преписал през 1783 г. Паисиевата история по втория Софрониев препис от 1781 г., което го представя като пряк последовател на Софроний Врачански.

Преименувано е на Пчелище на 14 август 1934 г.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост
19341367
19461286
19561099
1965923
1975938
1985634
1992610
2001567
2011539
2021500

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 539 100.00
Българи 460 85.34
Турци 11 2.04
Цигани 3 0.55
Други 4 0.74
Не се самоопределят 11 2.04
Не отговорили 50 9.27

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Мнозинството от населението на селото изповядва източноправославното християнство.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Селото има читалище и библиотека с богата сбирка от книги. На 11 май 2012 г. беше открита обновената сграда на Читалище „Просвета-1904“ и Център за работа с деца и младежи.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Съборът на селото се празнува в последната неделя на месец август.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Храм „Успение Богородично“, камбанарията на която е построена от Колю Фичето, и е втората в България със стенопис на „Колелото на живота“[5]

Храм „Св. Успение Богородично“
Стенописът „Колелото на живота“

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]