Ракят

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ракятът (арабски: ركعة ракʿа; мн. число: ركعات ракаʿаат) се състои от предписаните движение и думи, следвани от мюсюлманите, докато се молят на бог. Също така се отнася до една единица от ислямските молитви.

Похват[редактиране | редактиране на кода]

След измиването и пораждане на намерението да се моли на бог, вярващият застава тихо, рецитирайки стихове от Корана. Втората част на ракята включва нисък поклон с ръце на коленете, сякаш в очакване на божии заповеди. Третата част е да се просне до земята, като челото и носът допират земята, а лактите са вдигнати, в поза на подчинение на бог. Четвъртата част е да се седне с краката сгънати под тялото. В заключителната част на молитвите, поклонникът рецитира „Мир на тебе и божията благословия“ веднъж, обръщайки се наясно, и веднъж, обръщайки се наляво. Това действие напомня на мюсюлманите за значението на другите около тях, както в джамията, така и по принцип в живота.

Компоненти[редактиране | редактиране на кода]

Предписани повторения[редактиране | редактиране на кода]

Всяка дневна молитва има различен брой задължителни ракяти.

  • Фаджр – молитва на разсъмване: 2 ракята
  • Зухр – обедна или следобедна молитва: 4 ракята
  • Аср – молитва през късния следобед: 4 ракята
  • Магриб – вечерна молитва: 3 ракята
  • Иша – нощната молитва: 4 ракята плюс 3 ракята от незадължителната, но препоръчителна витр молитва.

Петъчната молитва се състои от 2 задължителни ракята.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]