Раумизъм

Рауми́зъм (на есперанто: Raŭmismo, от името на град Раума) е идеология, критикуваща целите на традиционното есперантистко движение и определяща есперантистите като „самостоятелно избрано диаспорно езиково малцинство“^[1]. Раумизмът прилага към езика нови лингвистични принципи, според които есперанто е не само средство за комуникация, но и средство за идентифициране на носителите му.

Манифест от Раума[редактиране | редактиране на кода]

Раумизмът се основава на Манифеста от Раума от 1980 г., приет на XXXVI международен есперантски младежки конгрес в едноименния финландски град.

Манифестът се състои от пет раздела:

1. Криза на идентичността: констатация за необходимостта да се мотивира принадлежността на есперанто към нещо конкретно.
2. Критика на старите цели: идея за предоставяне на официален статут на есперанто и идея за противопоставяне на английския език.
3. Цели: Основната цел е разпространението на есперанто, постепенно реализирайки положителните му ценности:

Пропедевтичната стойност на есперанто;
Контактите между обикновените хора;
Недискриминационни контакти;
Международна култура от нов тип.

4. Конгресите като път към растеж: увеличаване на броя на есперантските срещи и засилване на използването на есперанто като работен език на специални международни конференции.
5. Заключителна част за вярата в новото бъдеще на есперанто.

Esperanta Civito[редактиране | редактиране на кода]

През август 1998 г. се сформира Esperanta Civito (в превод: „Есперантска политика“), която се определя като „последователно реализиране на раумизма“.^[2] Esperanta Civito се стреми да бъде предмет на международното право, като има някои атрибути на държавност като конституция, партии, парламент.