Рафаел Левакович
| Рафаел Левакович | |
| хърватски духовник | |
| Роден |
1597 г.
|
|---|---|
| Починал | 1 декември 1649 г.
|
| Религия | Католическа църква[1] |
Рафаел или в българските източници Рафаил Левакович (на хърватски: Rafael Levaković) е хърватски католически духовник и писател от XVII век. Левакович е активен католически мисионер сред православните и поставя основите на славянската католическа литургия - автор е на „Schismatis destructio ad reducendos et uniendos cum Romano Pontifice schismaticos“ (За унищожението на схизмата и съединението на схизматиците с Римската църква).[2][3][4]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1597,[2][4] 1600[5] или 1607 година[6] в Ястребарско.[2] Влиза във Францисканския орден. В 1626 година Левакович пристига в Рим и постъпва на служба в Конгрегацията за разпространение на вярата, в която остава до края на живота си.[2]
Левакович се бори против въвеждането на кирилицата в богослужението, но не успява да преодолее кирилската традиция на украинските униати.[2] В съзвучие с политиката на Ватикана за езиково и верско обединение на славяните под егидата на Курията, Левакович започва униатска русификация на глаголическите църковни книги. Прави глаголически издания на римските църковни книги, предназначени за православните. Издава глаголически буквар и требник (мисал), на базата на реформирания латински требник. След требника Левакович и Конгрегацията планират издаването на бревиар, ритуал, катехизис и речник и граматика на църковнославянския език. В 1635 година пише мисионерския „Изправник за йереи изповедници и за покорни“. В 1637 година австрийският император го номинира за смедеревски епископ, но изборът не е потвърден от папата. В 1638 година развива дейност във Виена във връзка с инициативата османците да върнат на католиците Светите места в Палестина. След това в Унгария и България се опитва да установи самостоятелността на Францисканския орден.[7] В България, пристига, за да уреди проблемите между Францисканската мисия, въздигната в кустодия, и софийския епископ Илия Маринов, резидиращ в католическия център Чипровци. Левакович пристига в Чипровци като commisarius visitator и изработва специален устав за уредбата на българската кустодия, който има за цел да засили дисциплината на католическите духовници в България.[8]
След това с помощта на загребския епископ Бенедикт Винкович се опитва да стане „епископ на власите“ (тоест на православните) в Хърватия, тъй като номинираният от императора Максим Предоевич се отказва от унията. След като в 1642 година униатски епископ става Гаврил Предоевич, Левакович се връща в Рим и продължава да изпълнява задачи на Конгрегацията за разпространение на вярата. Левакович интензивно се занимава с исторически компилации, подобно на неговия учител Франьо Главинич. Свободно преписва и променя историческите избори и прави нова редакция на Дуклянската летопис и на Historia Salonitana на Тома Архидякон. Поддържа кирилската кореспонденция на венециянския провидур. Левакович смята хърватите за автохтонен народ на Балкините, идентичен с илирите, че авторът на глаголицата е Йероним и че руската редакция на църковнославянския е майчиният славянски език, който трябва да стане книжовният език на всички славяни.[7] Духовен учител е на Юрай Крижанин.[9]
На 27 май 1647 година е назначен и на 2 юни 1647 година е ръкоположен за охридски архиепископ.[6]
Умира на 1 декември 1649[4][2] или в 1650 година[5] в Зара,[4][2] на път за епископската си катедра.[10]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Nauk karstjanski kratak (глаголица), (Рим, 1628)
- Azbukividnik (1629, 1693), (глаголица, латиница и кирилица)
- Missal rimskij va ezik slovenskij (Рим, 1631)
- Časoslov Rimski (1648)
- De Illyrica lingua
- Dialogus de antiquorum Illyricorum lingua
- Historiola episcopatus ac dioecesis ecclesiae Zagrabiensis
- De ecclesiae Zagrabiensis fundatione
- De Spiritus Sancti processione
- Ordo et series cleri Dioecesis Zagrabiensis 8. Martii 1574. in synodo
- 11 писма до загребския епископ Бенедикт Винкович
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ levac // Посетен на 21 октомври 2020 г.
- ↑ а б в г д е ж Жутић, Никола. Римокатоличка црква и хрватство: од илирске идеjе до великохрватске реализациjе 1453-1941. Београд, Институт за савремену историjу, 1997. с. 52.
- ↑ Жутић, Никола. Ватикан и српски језик и књижевност од 17. до 20. века // Институт за савремену историју, Београд. Посетен на 14 март 2016.
- ↑ а б в г Ozmec, Juraj. Spis Scriptorum ex regno Sclavoniae a seculo XIV. usque ad XVII. inclusive collectio Baltazara Adama Krčelića. Zagreb, Sveučilište u Zagrebu, Filozofski fakultet, Odsjek za klasičnu filologiju, lipanj 2014. с. 26.
- ↑ а б Titular Episcopal See of Acrida // Gcatholic.org. Посетен на 14 март 2016.
- ↑ а б Archbishop Franjo Soimirovic (Svimirovich), O.F.M. † // Catholic Hierarchy. Посетен на 25 октомври 2015.
- ↑ а б Жутић, Никола. Римокатоличка црква и хрватство: од илирске идеjе до великохрватске реализациjе 1453-1941. Београд, Институт за савремену историjу, 1997. с. 53.
- ↑ Билярски, Цочо, Василена Билярска, съставители. Рецензия от проф. Васил Н. Златарски върху труда на Н. Милев „Католишката пропаганда в България през XVII в. Историческо изследване с приложения, София, 1914, с. 180, Приложения 181 - 194“, София, 26 декември 1914 г. в: Професор Никола Милев: Дневници, спомени, питеписи, писма. София, ИК „Синева“, 2008. ISBN 978-954-9983-73-9. с. 190.
- ↑ Жутић, Никола. Римокатоличка црква и хрватство: од илирске идеjе до великохрватске реализациjе 1453-1941. Београд, Институт за савремену историjу, 1997. с. 56.
- ↑ Еленков, Иван. Католическата църква от източен отряд в България: От времето на нейното учредяване с присъединението на част от българския народ към Рим през 1860 г. до средата на ХХ век. София, Католическа апостолическа екзархия, 2000. с. 9.
| пръв | → | охридски архиепископ (27 май 1647 – 1 декември 1649) |
→ | Андреа Богдани |
