Реймска катедрала
| Реймска катедрала | |
| Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО | |
 | |
| В регистъра | Катедралата Нотр Дам, Бившето абатство Сен Реми и Дворецът Тау, Реймс |
|---|---|
| Регион | Европа и Северна Америка |
| Местоположение |  Франция |
| Тип | Културно наследство |
| Критерии | i, ii, vi |
| Вписване | 1991 (15-а сесия) |
| Координати | |
  Местоположение във Франция | |
| Реймска катедрала в Общомедия | |
Реймската катедрала „Света Богородица“ (на френски: Notre-Dame de Reims) е сред най-известните образци на Лъчистата висока готика във Франция.
Благодарение на своята архитектура и скулптурни композиции влиза в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. От Средновековието до 19 век тя е място за коронация на всички френски монарси.
Строеж след пожар[редактиране | редактиране на кода]
Катедралата в Реймс е традиционното място за коронация на династията Капетинги и поради тази причина ѝ е придадено специално величие и значение. [1] Пожар през 1210 г. унищожава голяма част от старата катедрала, давайки възможност за изграждане на по-амбициозна структура, работата започва през 1211 г., но тя е прекъсната от местен бунт през 1233 г. и се възобновява едва през 1236 г. Хорът е завършен до 1241 г., но работата по фасадата започва едва през 1252 г. и е завършена едва през 15 век със завършването на камбанариите.[2]
За разлика от катедралите на Ранната готика Реймс е построена само на три нива вместо на четири, което дава по-голямо пространство за прозорци в горната част. Тя също използва по-усъвършенствани нервюри с четири части, което позволява по-голяма височина и повече хармония на кораба и хора. Вместо редуващи се колони и стълбове сводовете се поддържат от заоблени арки, всяки от които е заобиколен аот група от четири прикрепени колони, които поддържат тежестта на сводовете. В допълнение към големия розетен прозорец на запад към трансептите и над порталите на западната фасада са добавени по-малки розетни прозорци, заемайки мястото на традиционния тимпан.
Друга нова декоративна функция е сляпата ажурна аркада, прикрепена както към вътрешните стени, така и към фасадата. Дори контрафорсите са получили сложна украса: те са увенчани с малки ниши, съдържащи статуите на светци, които са увенчани с заострени върхове. Повече от 2300 статуи покриват предната и задната страна на фасадата.[3]
-
фасада -
Неф -
Главен портал и страничен портал с розетен прозорец -
Подпори
.JPG)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Watkin, David (1986). A History of Western Architecture. Barrie and Jenkins. ISBN 0-7126-1279-3.
- ↑ Mignon, Olivier (2015).Architecture des Cathédrales Gothiques (in French). Éditions Ouest-France.p.26. ISBN 978-2-7373-6535-5.
- ↑ Mignon, Olivier (2015). Architecture des Cathédrales Gothiques (in French). Éditions Ouest-France.p.26. ISBN 978-2-7373-6535-5.]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((fr)) Официален сайт на Реймската катедрала
- „Материали по история“ – фотоалбум и информация за Реймската катедрала
|
