Рене Зазо
| Рене Зазо René Zazzo | |
| френски психолог | |
| Роден |
27 октомври 1910 г.
|
|---|---|
| Починал | 20 септември 1995 г.
Перо Гире, Франция |
| Националност |  Франция |
| Учил в | Парижки университет |
| Научна дейност | |
| Област | Психология |
| Работил в | Университет „Париж-Нантер“ |
Рене Зазо (на френски: René Zazzo) е френски психолог и педагог.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 27 октомври 1910 година в Париж, Франция. В периода 1930 – 1933 изучава философия в Сорбоната, а по съвет на Майерсън и Анри Валон заминава на обучение в лабораторията на Гезел в Йейлския университет, където специализира детска психология.
След като се завръща във Франция, Зазо започва да работи във Френския национален център за научни изследвания и създава лаборатория за детска психобиология и практическо училище за висши изследвания. Когато германците нападат Париж през Втората световна война, той управлява лабораторията по психопатология в болницата Анри Русел. Публикува първата си книга по време на войната. Тя е издадена през 1942 и е посветена на изследването на пионерите на американската психология. След това влиза във Френската съпротива.
През 1945 година, Зазо е помолен да открие първите програми по училищна психология. Той иска най-вече да помогне на деца, които не успяват в училище, отколкото да открива психологически проблеми у тях.
През 1950 година преподава едновременно в Института по психология, Националния институт за професионално ориентиране и Лабораторията към Училището за практически научни изследвания, където наследява Валон, преди да стане президент на Френското дружество по психология през 1955 и през 1977 година.
През 1967 година става президент на Френското общество по психология, а през 1968 година е назначен за президент на Френската изследователска група за невропсихопатология на детето (Groupement Français d'Études de Neuro-Psychopathologie Infantile).
Умира на 20 септември 1995 година в Перо Гире на 84-годишна възраст.
Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]
В основата си, повечето от изследванията на Зазо са свързани с детската психология. Той е един от първите, които изучават група от проблеми, свързани с дислексията и инвалидността. Разглеждайки развитието на деца, смятани за недъгави, Зазо предлага концепцията за „олигофренната хетерохрония“, за да покаже, че тяхното развитие, сравнено с това на нормалните деца, се проявява с различна степен, според засегнат определен психобиологичен сектор. Главните изследвания на Зазо в периода 1950 – 1980 се центрират около това, което той нарича „принципен проблем на психологията“ или този за идентичността: как човешката психика се самоизгражда? Полетата, в които работи са различни опити да даде отговори на този въпрос.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Psychologues et Psychologies d'Amérique (1942)
- Le Devenir de l'Intelligence (1946)
- Intelligence et Quotients d'âges (1946)
- Les Jumeaux, le Couple et la Personne (в два тома, 1960)
- Conduites et Conscience (в два тома, 1962, 1968)
- Nouvelle Echelle métrique de l'Intelligence (в два тома в сътрудничество с други автори, 1966)
- Des Garçons de 6 à 12 ans (в сътрудничество, 1969)
- Les Débilités Mentales (в сътрудничество, 1969)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Balmonte, Ana María, Herencia, medio y educación, Salvat, Barcelona, 1974
- www.upsy.net Архив на оригинала от 2006-12-15 в Wayback Machine.
- Биография на Doctissimo.fr (На френски език)
