Ричард Рорти
| Ричард Рорти Richard Rorty | |
| американски философ | |
 | |
| Роден |
4 октомври 1931 г.
|
|---|---|
| Починал |
Пало Алто, САЩ |
| Религия | атеизъм |
| Учил в | Чикагски университет Йейлски университет |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Школа | прагматизъм |
| Интереси | Философия на езика • Philosophy of mind • етика • либерализъм • метаепистемология |
| Идеи | иронизъм, краен речник |
| Повлиян | |
| Ричард Рорти в Общомедия | |
Ричард Рорти (на английски: Richard McKay Rorty; роден на 4 октомври 1931 – починал на 8 юни 2007) е американски философ. Добива известност през осемдесетте години на ХХ в. с книгата си Философията и огледалото на природата. Като се обявява за прагматист, Рорти се дистанцира от господстващата в родината му аналитична философия и възприема, донякъде еклектично, идеи, характерни за съвременната европейска мисъл.[1]
През 1992 г., когато навършва 60 години, Рорти публикува своя кратка интелектуална биография – Троцки и дивите орхидеи[2]. В нея са набелязани основни идеи и обстоятелства, довели до това, че той е критикуван и от консервативно настроените среди, и от тези с реформаторски или дори постмодерни разбирания.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Рорти е роден и израства в Ню-Йорк, в семейството на интелектуалци с леви убеждения. От малък слуша политическите дискусии, в които родителите му са въвлечени, и има възможност да чете из разнородните книги, които са в дома им. На 15 години постъпва в Чикагския университет, където започва да следва философия. Възгледите, с които е израснал, се сбъскват с консервативната нагласа, господстваща в университета. Впечатлен е от ерудицията на имигранти, които преподават там в годините след войната и особено от Лио Строс (Leo Strauss). Докторска степен получава в Йейл през 1956 г., пишейки дисертация върху „Понятието за потенциалност“. В продължение на 21 години е професор по философия в Принстънския университет, а от 1997 г. – заслужил професор в Станфорд.
През 1954 г. Рорти сключва брак с Амели Оксенберг, също университетски кадър, и от брака им се ражда сина му Джей. След развод Рорти се жени повторно и има още две деца. Почива от рак на панкреаса през 2007 г.
Скоро след излизането на „Троцки и дивите орхидеи“ в разговор с Иванка Райнова Рорти резюмира своята житейска траектория:
| „ | „Мислех си, че заниманията ми с философия ще ми позволят да обединя изкуството и политиката, красотата и човешката свобода. Затова се опитах да стана платоник, следвайки идеята на Платон за единството на доброто, красотата и справедливостта. Но това начинание скоро се провали. Прекарах 40 години в борба с платонизма, който провали юношеската ми надежда. Търсенето на критически инструменти срещу Платон ме направи привърженик на Витгенщайн, прагматист и т.н.“.[3] | “ |
Основни трудове[редактиране | редактиране на кода]
Философията и огледалото на природата[редактиране | редактиране на кода]
Излязлата през 1979 г. книга на Рорти бива приета изненадващо добре и превръща своя неизвестен автор в знаменит философ. С впечатляваща рефлексивност изложението, направено в духа на аналитичната философия, се обръща срещу самата нея като изявява множество от неизказани нейни моменти.
Случайност, ирония и солидарност[редактиране | редактиране на кода]
В Случайност, ирония и солидарност (1989) Рорти изоставя опитите да обясни своите теории в аналитични термини и създава алтернативна концептуална схема, където той отрича „платониците“. Тази схема е базирана на вярата, че няма разбираема истина (поне не в смисъла, в който е обичайно концептуализирана). Рорти предлага философията (заедно с изкуството, науката и т.н.) да се използват, за да ни дадат възможност да (пре)създаваме себе си, гледище, адаптирано от Ницше и към което Рорти също идентифицира автори на романи като Пруст, Набоков и Хенри Джеймс. Тази книга също така маркира неговия първи опит специално да артикулира политическото виждане, съдържащо се в неговата философия на виждането за разнообразна и разнородна общност, свързана вътре от опозицията срещу жестокостта, а не от абстрактни идеи като „справедливост“ и „общочовечност“, поддържани от разделението на публичното и частно в живота.
В тази книга Рорти за пръв път въвежда терминологията на Ироницизма, която използва, за да опише неговия подход и философия.
Рорти в България[редактиране | редактиране на кода]
На 14 юни 2000 г. проф. Ричард Рорти е поканен в Новия български университет, за да произнесе академична лекция на тема „Има ли конфликт между религия и наука?“.[4]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Philosophy and the Mirror of Nature. Princeton: Princeton University Press, 1979.
- Consequences of Pragmatism. Minneapolis: University of Minnesota Press, 1982. ISBN 978-0-8166-1063-1
- Contingency, irony, and solidarity. Cambridge: Cambridge University Press, 1989. ISBN 978-0-521-35381-6
- Philosophical Papers vols I – IV:
- Objectivity, Relativism and Truth: Philosophical Papers I. Cambridge: Cambridge University Press, 1991. ISBN 978-0-521-35369-4
- Essays on Heidegger and Others: Philosophical Papers II. Cambridge: Cambridge University Press, 1991. ISBN
- Truth and Progress: Philosophical Papers III. Cambridge: Cambridge University Press, 1998. ISBN
- Philosophy as Cultural Politics: Philosophical Papers IV. Cambridge: Cambridge University Press, 2007.
- Achieving Our Country: Leftist Thought in Twentieth Century America. Cambridge, MA: Harvard University Press, 1998. ISBN 978-0-674-00311-8
- Philosophy and Social Hope. New York: Penguin, 2000. ISBN
- Against Bosses, Against Oligarchies: A Conversation with Richard Rorty. Chicago: Prickly Paradigm Press, 2002. ISBN
- The Future of Religion with Gianni Vattimo, Ed. Santiago Zabala. New York: Columbia University Press, 2005. ISBN 978-0-231-13494-1
- An Ethics for Today: Finding Common Ground Between Philosophy and Religion. New York: Columbia University Press, 2005. ISBN 978-0-231-15056-9
- What's the Use of Truth with Pascal Engel, transl. by William McCuaig, New York: Columbia University Press, 2007 ISBN 978-0-231-14014-0
- On Philosophy and Philosophers: Unpublished papers 1960-2000, Ed. by W. P. Małecki and Chris Vopa, CUPress 2020 ISBN 978-1-108-48845-7
- Pragmatism as Anti-Authoritarianism, 2021 (ed. E. Mendieta, foreword by Robert B. Brandom), Harvard UP, ISBN 978-0-674-24891-5
- Съставителство
- The Linguistic Turn, Essays in Philosophical Method, (1967), ed. by Richard M. Rorty, University of Chicago press, 1992, ISBN 978-0-226-72569-7 (an introduction and two retrospective essays)
- Philosophy in History. ed. by R. Rorty, J. B. Schneewind and Quentin Skinner, Cambridge: Cambridge University Press, 1985, (an essay by R. Rorty, Historiography of philosphy, pp.29 – 76)
На български[редактиране | редактиране на кода]
- (в съавторство с Джонатан Калър, Катрин Брук-Роуз и Умберто Еко) Интерпретация и свръхинтерпретация, София: Наука и изкуство, 1993
- Случайност, ирония и солидарност, София: Критика и хуманизъм, 1998 (ISBN 954-587-032-X)
- Философията и огледалото на природата, София: Наука и изкуство, 1998 (ISBN 954-02-0233-7)[5]
- Да постигнем нашата страна, София: Дружество Гражданин, 2003, 208 с. (ISBN 954896631Х)
- Бъдещето на религията, в съавторство с Джани Ватимо, София: Критика и хуманизъм, 2005 (ISBN 954-587-114-8)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Steve Fuller, „Richard Rorty’s Philosophical Legacy“, Philosophy of the Social Sciences, Vol. 38, No.1, March 2008, 121 – 132. „Thanks to Rorty, pragmatism is no longer seen as simply a sloppier cousin of positivism or even a „contextualized“ version of analytic philosophy... Rorty’s eclecticism mirrored America’s selfimage as a melting pot, which draws at least as much from continental Europe as from Britain.“ (p.121)
- ↑ Rorty R., „Trotsky an the wild orchids“ Архив на оригинала от 2013-11-01 в Wayback Machine.. – Във: Philosophy and Social Hope, New York: Penguin Books, 1999, р.3 – 20
- ↑ Райнова И., Философията в края на ХХ век, Плевен: ЕА, 1995, с.39 – 45.
- ↑ Ричард Рорти, „Има ли конфликт между религия и наука?“, превод от английски Елена Алексиева, в. „Култура“, бр.38 (2149), 29 септември 2000 г.
- ↑ Кирил Василев, „Религия и наука в (нео)прагматистки контекст“, Nota Bene, № 13 (2010).
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Ричард Рорти, „Демокрация и философия“, „Либерален преглед“, 22 юли 2007 г.
- Ричард Рорти, „Европа е надеждата на Америка“, в. „Култура“, бр.18 (2179), 11 май 2001 г.
- Юрген Хабермас, Философията като наставник и интерпретатор, сп. Философска мисъл, 2 (1989) 93
- Петер Бергман, Теодор Мюнц, Франтишек Новосад, Пол Патън, Ричард Рорти, Ян Сокол, Лесли Пол Тиле, „Какво е значението на Ницше за съвременните философи?“ Архив на оригинала от 2013-06-15 в Wayback Machine., сп. „Eurozine“, 25 юни 2008 г. (първа публикация – сп. „Критика и хуманизъм“, 25 (2008)
|
