Роберт Барани
| Роберт Барани Róbert Bárány | |
| унгарски лекар | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Швеция |
| Учил във | Виенски университет |
| Работил във | Виенски университет Упсалски университет |
| Награди | Нобелова награда за физиология или медицина (1914) |
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Роберт Барани в Общомедия | |
Роберт Барани (на унгарски: Robert Bárány, 22 април 1876 – 8 април 1936) е австро-унгарски и шведски лекар-отолог.[1][2] За работата си върху физиологията и патологията на вестибуларния апарат на ухото получава през 1914 г. Нобеловата награда за физиология или медицина.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Барани е роден във Виена, Австро-Унгария. Той е най-голямото от 6-те деца на Мария Хок (дъщеря на учен) и Игнас Барани (унгарски евреин, управител на банка и мениджър на имоти)[3].
Посещава медицинското училище при Виенския университет, където завършва през 1900 г. Като лекар във Виена, Барани експериментира с инжектиране на течност във вътрешното ухо на пациентите си, оплакващи се от главозамайване. Пациентът усеща световъртеж и нистагъм (неволеви движения на очите), когато Барани инжектира течност, която е твърде студена. В отговор на това той затопля течността, а пациентът изпитва нистагъм в обратна посока. От този опит Барани теоретизира, че ендолимфата (течността, съдържаща се в мембранозния лабиринт на вътрешното ухо) потъва, когато е хладно, и нараства, когато е топло, като по този начин посоката на движение на потока ендолимфа предоставя проприоцептивен сигнал на вестибуларния апарат. Продължава да работи в това наблюдение със серия от експерименти, наричайки го „калорична реакция“. Изследванията, произтичащи от неговите наблюдения, правят хирургичното лечение на заболявания на вестибуларния апарат възможни. Барани прави изследвания и в други аспекти на контрола на равновесието, включително и функциите на малкия мозък.
Барани се включва в редиците на австро-унгарската армия по време на Първата световна война като цивилен хирург, но скоро е пленен от руската армия. Когато му е присъдена Нобеловата награда през 1914 г., Барани се намира в руски военнопленнически лагер. Освободен е през 1916 г. след дипломатически преговори с Русия, проведени с посредничеството на принц Карл от Швеция и Червения кръст, благодарение на което успява да присъства на церемонията по награждаването му през 1916 г.
От 1917 г. до смъртта си той е професор в Университета в Упсала. Той умира малко преди 60-ата си годишнина в Упсала, Швеция.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Robert Bárány // Encyclopædia Britannica Online. 2009.
- ↑ White, Fred A. Physical Signs in Medicine and Surgery: An Atlas of Rare, Lost and Forgotten Physical Signs. Museum Press Books, 2009. ISBN 978-1-4415-0829-4. 58068. с. 37. Посетен на 22 април 2011.
- ↑ Wilson, H.W. Nobel prize winners: an H.W. Wilson biographical dictionary. 1987. с. 54. Посетен на 22 април 2011.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Nobel Lectures, Physiology or Medicine 1901 – 1921. Amsterdam, Elsevier Publishing Company, 1967. Посетен на 22 април 2011.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Роберт Барани – Биография на сайта Nobelprize.org
|
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Robert Bárány в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |