Робърт Опенхаймер
- Опенхаймер пренасочва насам. За филма вижте Опенхаймер (филм).
 |
| Робърт Опенхаймер Robert Oppenheimer | |
| американски физик | |
 Робърт Опенхаймер около 1944 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 18 февруари 1967 г.
|
| Националност |  САЩ американец |
| Учил в | Харвардски университет Кавендишка лаборатория Харвардски колеж Кеймбриджки университет Гьотингенски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Физика |
| Учил при | Макс Борн  |
| Работил в | проектът Манхатън, Калифорнийския университет в Бъркли, Калифорнийски технологичен институт |
| Видни студенти | Уилис Лам |
| Известен с | създаването на атомната бомба |
| Награди | Награда „Енрико Ферми“ |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Франк Опенхаймер |
| Съпруга | Катрин Опенхаймер (1 ноември 1940 – 18 февруари 1967) |
| Деца | Питър Опенхаймер |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Робърт Опенхаймер в Общомедия | |
Дж.[a] Робърт Опенхаймер (на английски: J. Robert Oppenheimer) е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта „Манхатън“, свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“.[1]
След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 г., на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 22 април 1904 г. в заможно еврейско семейство. Баща му, Юлиус Опенхаймер, е вносител на платове, емигрирал в САЩ от Германия през 1888 г., а майка му, Ела Фридман, е художничка, също емигрирала в Съединените щати от Германия през 1840-те. Робърт има по-малък брат, Франк, който също става физик.
В Европа[редактиране | редактиране на кода]
След като завършва университета в Харвард, Опенхаймер заминава за Европа, за да продължи обучението си. Започва изследователска работа в Кеймбридж под ръководството на Дж. Дж. Томсън, но почти веднага става ясно, че е много по-надарен като физик теоретик, отколкото като експериментатор, и затова заминава за университета в Гьотинген да учи под ръководството на Макс Борн, където получава докторска степен през 1927 г.
Калтек[редактиране | редактиране на кода]
През септември 1927 г. Опенхаймер се връща в Харвард, а през 1928 г. се мести в Калтек и едновременно с това започва работа в университета в Бъркли. Когато е диагностициран с лека форма на туберкулоза, закупува ранчо в Ню Мексико и двете големи любими предпочитания в неговия живот стават физиката и пустинята. След като се излекува, се връща в Бъркли, където е много уважаван от студенти и колеги заради своя изискан вкус, висок интелект и необикновен чар. Неговите широки интереси включват изучаване на езици, източна философия, еклектика и теоретична физика.
Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]
Национална лаборатория „Лос Аламос“[редактиране | редактиране на кода]
На 9 октомври 1941 г., още преди САЩ до встъпят във Втората световна война, президентът Рузвелт одобрява ускорена програма за създаване на ядрено оръжие[2]. През май 1942 г. председателят на Националния комитет за изследвания по отбраната (на английски: National Defense Research Committee) Джеймс Б. Конант, един от учителите на Опенхаймер в Харвард, му предлага да оглави в Бъркли група, която да се заеме с пресмятанията на бързи неутрони. Названието на неговата длъжност, „Coordinator of Rapid Rupture“ („координатор по бързия разпад“), намеква за използването на верижна реакция с бързи неутрони.
По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността. Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба в университета в Бъркли. Неговата група, която включва европейски физици и негови студенти, сред които Феликс Блох, Ханс Бете и Едуард Телер, се впуска в изчисления и подготовка на атомната бомба[3].
Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория, и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на онова време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. На 25 ноември 1942 г. Опенхаймер е назначен за директор на лабораторията.[4]
Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки.
„Тринити“ е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 г. в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Името „Тринити“ е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. С поезията на Джон Дън той се запознава благодарение на бившата си приятелка Джийн Татлок.
Виждайки експлозията, Опенхаймер цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете“.[5][6]
След войната[редактиране | редактиране на кода]
Робърт Опенхаймер, наричан „бащата на атомната бомба“ е преследван от „Комисията за антиамериканска дейност“, заради противопоставянето му на създаването на термоядрено оръжие, включително и за връзки с комунистите.[7]
Личен живот[редактиране | редактиране на кода]
През ноември 1940 г. той се жени за Катрин (Кити) Харисън, студентка в Бъркли и бивш член на Комунистическата партия. През май 1941 г. се ражда синът им, Питър, а през 1944 г., докато работи по проекта Манхатън, се ражда дъщеря им Катрин (наричана Тони). По време на брака си Опенхаймер продължава да поддържа връзка с бившата си приятелка Джийн Татлок, макар да не е ясно дали тази връзка е любовна. Тя прекъсва със самоубийството на Татлок през 1944 г.
Личност и политически възгледи[редактиране | редактиране на кода]
Робърт Опенхаймер е емоционално нестабилен почти през целия си живот. Той пуши по 3 – 4 кутии цигари на ден и заявява на брат си: „Имам повече нужда от физика, отколкото от приятели“. Също така той често забравя да яде, когато се занимава с интелектуална дейност, и се нуждае от концентрация. Той страда от депресия, меланхолия и несигурност. Познатите и близките му имат чувството, че в него живеят двама души: единият – впечатляващ с интелект гений, и другият – несигурен в себе си позьор. Много от тях са убедени, че той има сериозни психологични проблеми.
Опенхаймер започва да се интересува от политика едва след връзката си с Джийн Татлок през 1936 г. Както много млади интелектуалци през 30-те години, той става привърженик на социални реформи, които по-късно са признати за комунистически идеи. Повечето от тях са свързани с подпомагане на гражданската война в Испания и други антифашистки дейности. Въпреки симпатиите му към Комунистическата партия, той никога не става неин член.
Робърт Опенхаймер умира през 1967 г. от рак. Погребението му е посетено от много учени, политически активисти и военни. Съпругата му поставя праха му в урна и го разпръсва в морето на Вирджинските острови.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Спорно е какво означава инициалът. В удостоверението за раждане е записан като Джулиъс (Julius) Робърт Опенхаймер. Самият Опенхаймер каза, че J не означава нищо, а брат му Франк „предполага, че J е символично, жест в посока на именуването на най-големия син на бащата, но в същото време сигнал, че родителите му не искат Робърт да бъде „младши“.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Горелик Г. Е. „Параллели между перпендикулярами: Андрей Сахаров, Эдвард Теллер, Роберт Оппенгеймер“ // Вопросы истории естествознания и техники. — 2002. — № 2. — С. 300—312.
- ↑ Hewlett 1962, с. 44 – 49.
- ↑ Hoddeson 1993, с. 42 – 44.
- ↑ Manhattan Project Chronology // Архивиран от оригинала на 2008-10-30. Посетен на 1 dlhwij 2017. (на английски)
- ↑ J. Robert Oppenheimer „Now I am become death...“ ((en))
- ↑ The Gita of J. Robert Oppenheimer ((en))
- ↑ Денят 22 април в световната история // glasnews.bg. Посетен на 17 януари 2024.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Hewlett, Richard G. и др. The New World. 1939 – 1946 A History of the United States Atomic Energy Commission Volume I. University Park, Pennsylvania, Pennsylvania State University Press, 1962. ISBN 0-520-07186-7. с. 781.
- Hoddeson, Lillian и др. Critical Assembly: A Technical History of Los Alamos During the Oppenheimer Years, 1943 – 1945. New York, Cambridge University Press, 1993. ISBN 0-521-44132-3. с. 527.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) „Опенхаймер“ в
Internet Movie Database - ((en)) Fat Man and Little Boy в Internet Movie Database
- ((en)) Сахаров, Телер, Опенхаймер
- ((en)) Биография на Опенхаймер на сайта на Центъра за наука, технологии, медицина и общество в Бъркли Архив на оригинала от 2016-01-09 в Wayback Machine.
- ((en)) Библиография на сайта на електронната библиотека за ядрени изследвания ALSOS Архив на оригинала от 2019-02-24 в Wayback Machine.
- ((en)) J. Robert Oppenheimer (April 22, 1904 – February 18, 1967) by H. A. Bethe (pdf), сайт на Националната академия на науките на САЩ
|
