Ругуновчани
Ругуновчани или карасулийци (единствено число ругуновчанин, ругуновчанка, на гръцки: Πολυκαστριώτες, поликастриотес) са жителите на град Ругуновец или Карасуле, Карасули, на гръцки Поликастро, Егейска Македония, Гърция. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Ругуновец[редактиране | редактиране на кода]
А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я
А[редактиране | редактиране на кода]
Антон Югов (1904 – 1991), виден български политик, министър-председател- Атанас Костов (1911 – 2004), кмет на Пловдив
- Атанас Марков (1870-1965), български революционер, деец на ВМОРО[1][2]
Д[редактиране | редактиране на кода]
- Димитър Чавдаров Даскала (? – 1901), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 24 март 1901 година в Боймица[1][3]
И[редактиране | редактиране на кода]
- Иванчо Христов Орджанов (Иванчо Карасулията, 1875 – 1905), български революционер
К[редактиране | редактиране на кода]
Костадин Аргиров (Κωνσταντίνος Αργυρίου), гръцки андартски деец[4]
М[редактиране | редактиране на кода]
- Мицо Вардаровски (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 21 март 1905 година край Лесково[1][3]
- Мицо Христов Орджанов (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 21 март 1905 година край Лесково[1][3]
- Мицо Чавдаров (1870 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа отделна партизанска рота, Сборна партизанска рота на МОО[5]
П[редактиране | редактиране на кода]
- Пено Годжов, активен участник в Българския комитет в Солун, синът му Васил е заклан на парчета през 1944 година. Прехвърля се в България, където и умира.[6]
С[редактиране | редактиране на кода]
- Спиро Иванов Карасулски (1869 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Лазар Делев, Сборна партизанска рота на МОО[7]
- Стойко Христов (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 21 март 1905 година край Лесково[3]
Починали в Ругуновец[редактиране | редактиране на кода]
- Петър Карайков (? – 1944), живял в Кара Суле, куриер и четник при Апостол Петков и Иван Карасулийски, участник в Българския комитет в Солун. Починал от естествена смърт.[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 53.
- ↑ Парцел 7 // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
- ↑ а б в г Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 135.
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 90. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 793.
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 573-574.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 298.
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 565.
