Рупел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рупел
Κλειδί
— село —
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСинтика
Географска областРупелски пролом
Надм. височина80 m

Ру̀пел (на гръцки: Κλειδί, Клиди, катаревуса: Κλειδίον, Клидион, до 1926 година Ρούπελ, Рупел[1]) е бивше село в Република Гърция, разположено на територията дем Синтика, област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Рупел е било разположено на 31 километра северно от град Сяр (Серес) и на 15 километра северно от Валовища (Сидирокастро) в центъра на Рупелския пролом. Селото се е намирало на левия бряг на Струма в западните поли на Сенгелската планина.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е от рупа, дупка, галерия за руда, и -ел. Жителското име е рупеллѝя, рупеллѝйка, рупеллѝи.[3]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

На хълма Кула югоизточно над селото са развалините на средновековна кула, охранявала Рупелския пролом.[4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Рупел е българско село, спадащо към Демирхисарската каза на Серски санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Рупел (Roupel) е посочено като село с 224 домакинства и 100 жители мюсюлмани и 600 жители българи.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Рупел, към север от Валовища 2 1/2 часа; на един рид. Оттук се почват едноименните теснини. Най-стръмен и най-тесен път е при така наречената „Маркова скала“, грамадна скала, вертикално над Струма. 1/2 час по-долу са ханищата Дервент, дето става преминуване чрез салове за Порой, Кукуш и Дорян. Покрай земеделието главното занятие на жителите е и скотовъдството. Гръцка църква. 60 къщи само българе.[6]

Атанас Шопов посещава селото и в 1893 година го описва като българско.[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Рупел живеят 280 българи.[8]

Всички жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Рупел (Roupel) има 320 българи екзархисти и работи българско училище с 1 учител и 14 ученици.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Рупел са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е освободено от Седма пехотна рилска дивизия на българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция. Българското население на Рупел се изселва и на негово място през 20-те години са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година Рупел е смесено местно-бежанско село с 3 бежански семейства и 8 души бежанци.[11] В 1926 година е прекръстено на Клидион, в превод ключ, тъй като според някои гръцки историци тук се е развила битката при Ключ между войските на император Василий II Българоубиец и цар Самуил.

Край селото през 30-те години на три километра североизточно от селото е построена крепостта Рупел (Ρούπελ), част от укрепителната линия „Метаксас“, край която при навлизането на немските войски в Гърция през април 1941 година се развива голямо сражение, забавило малко немското настъпление.[12] Впоследствие българската войска заема района.

От Рупел е запазена само църквата Свети Димитър, която е възстановена в периода 1930 - 1940 година на мястото на средновековен храм.[4]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Рупел
  • Дина Стойков, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков[13]
  • Никола Константинов (Костадинов 1877 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Нестроева рота на 14 воденска дружина[14]
  • Никола Попстаноев, български революционер от ВМОРО, ръководител на рупелската селска чета през Илинденско-Преображенското въстание[15]
Свързани с Рупел

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 184 – 185.
  4. а б Πύργος στο Ρούπελ // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 2 март 2024 г. (на гръцки)
  5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 136 – 137.
  6. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 856.
  7. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 145.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 875.
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  12. Η Μάχη στο Οχυρό Ρούπελ Архив на оригинала от 2013-05-23 в Wayback Machine..
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 656.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 360.
  15. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 138.