Сарамурово
| Сарамурово Σαρή Ομέρ | |
| — село — | |
  Сарамурово  Сарамурово  Сарамурово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Илиджиево |
| Географска област | Вардария |
Сарамурово или Саламурово Сари Омер (на гръцки: Σαρή Ομέρ) е бивше село в Гърция, в дем Илиджиево, област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е било разположено в Солунското поле на левия бряг на Вардар между селата Бугариево и Ингилизово, на пътя от Шамли до Бугариево.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Сарамурово е чифлик в Солунска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Самури (Samouri) живеят 90 гърци.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Сарамурово (Saramourovo) е посочено като село с 25 домакинства и 120 жители българи.[3]
В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Сарамурово живеят 120 българи християни.[4] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сарамирово (Saramirovo) има 128 българи екзархисти.[5]
Според преброяването от 1905 година в селото има 85 българи екзархисти.[1]
В 1910 година в Сари Умер (Σαρί Ουμέρ) има 85 жители „българомислещи схизматици“.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1913 година след Междусъюзническата война Сарамурово остава в Гърция. Българското му население се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. Изселено е преди войната.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Сарамурово
Атанас Милушев Николов - Живко (20. V. 1908 - 1944), емигрант в Пловдив със семейството си след Първата световна война, работи като арматурист, член на БКП от 1935 г., организира стачки на строителните работници, през зимата на 1943 - 1944 г. е партизанин в диверсионната чета, действаща в района на Свети Спас, през април 1944 г. се присъединява към бригадата „Георги Димитров“, убит[7][8]- Яким Божинов Запрянов (1882 - ?), български просветен деец и дарител[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Μπαλάσης, Ευγένιος. Οικισμοί του Κάμπου της Θεσσαλονίκης την περίοδο 1900-1940 : Μεταπτυχιακή Εργασία Επιβλ. Καθ. Μ. Μυρίδης. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνικής Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων Τοπογράφων Μηχανικών Τεχνικές και Μέθοδοι στην Ανάλυση, Σχεδίαση και ∆ιαχείριση του Χώρου Χαρτογραφική Παραγωγή και Γεωγραφική Ανάλυση, Ιούλιος 2009. σ. 45. (на гръцки)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 150-151.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
- ↑ Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης / Σ
- ↑ Горов, Христо. Хроника на едно лято. Партизански дневник. София, Партиздат, 1975. с. 198.
- ↑ Серкеджиев, Георги. По пътя на родопските партизани. Отряд „Антон Иванов“ и бригада „Георги Димитров“. София, Медицина и физкултура, 1984. с. 52.
- ↑ Мария и Яким Божинови // Енциклопедия „Дарителството“. Посетен на 8 декември 2022.
| |||||||||||||||||
