Рох

Свети Рох
	Свети Рох
Роден	1295 Монпелие
Починал	16 август 1327 Монпелие
Почитан в	Католическа църква
Празник	16 август (Католическа църква)
Атрибути	представян в изкуството с язва на левия крак, куче с хляб в устата
Покровителство	епидемии, чума; холера; хирурзи; животновъди; кучета
	Свети Рох в Общомедия

Свети Рох (на латински: Rochus; на френски: Roch; на италиански: Rocco), (ок. 1295, Монпелие – 16 август, 1327, Монпелие) е католически светец, който става известен като покровител на болните от чума.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Историческата информация за живота на Св. Рох се съдържа изцяло в преданието, предадени в съчинението на Яков Ворагински „Златна легенда“.

Според легендата Св. Рох е роден в Монпелие около 1295 г. в семейството на губернатора на града. Дори раждането му се дължи на чудо, защото неговата благородна майка била безплодна. Започнала да се моли на Дева Мария и чудото станало. При раждането си е белязан със специален знак върху гърдите под формата на червен кръст. От малък проявява строг аскетицъм и голяма искреност. Още младеж на възраст около 20 години, той загубва родителите си. Баща му на смъртното си легло го ръкополага за управител на града, но той, подобно на Франциск от Асизи, раздава цялото си имущество на бедните и отива като бедняк в Рим на поклонение. Рох пристигна в Италия точно в момент, когато там върлува чумна епидемия. Започва да скита из страната, за да се грижи и лекува за болните от чума с молитва и кръст. Легендата разказва за лечебни чудеса, извършени от него в Аквапенденте, Чезена, Римини, Новара, Рим, Модена, Парма и Мантуа. В Пиаченца обаче Рох се заразил с чума, следствие на което бил изгонен от града и бил оставен да умре в безлюдна горска хижа. Според легендата, кучето на един джентълмен на име Готхард донесло на умиращия от глад Рох едно парче хляб в устата си. Скоро светеца се излекувал от чумата и кучето става негов помощник.

След възстановяването си св. Рох се завърнал в родината си, където е отказал да разкрие името си и е хвърлен в затвора като шпионин по заповед на своя чичо. След петгодишна присъда той умира на 16 август 1327 г. След смъртта си той е бил идентифициран по знака на кръст върху гърдите му.

Почитане[редактиране | редактиране на кода]

Широката популярност на народа към почитане на светеца започна веднага след смъртта му, въпреки че той не е официално канонизиран до XVII век. Почестта към св. Рох е установена от папа Урбан VIII през 1629 г. На светеца са се молели главно за освобождение от чумата. Кълтът към св. Рох първоначално е ограничен само в Монпелие и в северната част на Италия, но се е разпространил бързо в Испания, Франция, Германия и Холандия.

През 1485 г. венецианците тайно пренесли мощите на св. Рох от Монпелие във Венеция. Венеция, като основен търговски град, през който преминава търговията с Изтока, силно страдал от смъртоносни епидемии. Точно поради тази причина обявяват светеца за патрон на града. През 1508 г. във Венеция е построена църквата Сан Роко.

Рох е почитан светец-покровител на болните от чума и холера, страдащи от заболявания на краката и кожата, хирурзи, както и на кучета и едрия рогат добитък. Свети Рох е покровител на френския град Монпелие (на него са кръстени катедралата на града, много площади и улици, болница, парка и централната жп гара), а също така е покровител на няколко италиански града.

Католическата църква чества паметта на светеца на 16 август. В много градове по целия свят, включително и в Монпелие, на този ден се провеждат красиви шествия, посветени на светеца.

Иконография[редактиране | редактиране на кода]

В класическото изображение на Св. Рох, като правило, се изобразява чумната рана на левия му крак. Често е представян с кучето си, държащо хляб в устата.