Седянка
 |
Седянката е стар български обичай, ритуал, практикуван в миналото най-вече по селата.[1]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Името идва от глагола седя, тъй като това е една от основните дейности по време на седянка.
Организация[редактиране | редактиране на кода]
На седенките се събират само млади хора, които са готови за женитба. Това става около седенкарския огън. Най-активното време за седенкуване е през есента и зимата, когато момите не са заети с полска работа, а ергените са се върнали от гурбетуване. Момата, решила да организира в дома си седенкуване, се събира с няколко свои дружки в двора на къщата. Групата намира най-високото възможно място на дома (от високо могат „да чуят надалеко, дека е седянката“) и оттам се изпяват няколко песни. Този песенен сигнал е за ергените. Момите обикновено се занимават с някаква работа - предат, шият, навиват прежда и същевременно пеят, разказват легенди, гатанки, предания, приказки, танцуват и се надиграват, задяват се и се закачат с ергените. Стараят се да покажат уменията си в „ръкоделни“ женски занятия.
Според патриархалните норми на старото българско общество се счита за неприлично момата да избира своя любим. Когато момците пристигат на седянката, те гърмят, викат и свирят. Обикновено сядат по двойки, всеки момък до избраницата на сърцето си. „Вземането на китката“ е съществен и много важен момент за засвидетелстване на любовта. Момъкът краде китката и след това я носи на видно място, за да се знае, че има любима. Девойката от своя страна, ако се завърне без цвете, се знае, че е „взета“.
Ако родителите на младите се противопоставят на техния брак, момъкът краде любимата си или тя му пристава, което в повечето случаи става по време на седянката. Веселбата продължава до зори, до първи петли. Първи си отиват ергените, а след тях момите. Типична българска седянка е описана в романа на Иван Вазов „Под игото“.
Архаизъм[редактиране | редактиране на кода]
Соаре (на френски: soirée)[2][3][4] – думата се употребява с разширеното ѝ смислово значение на увеселение.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ седянка // ibl.bas.bg. Институт за български език. Посетен на 2023-11-05.
- ↑ БАН. Официален правописен речник на българския език. Първо издание. София, Просвета, 2012. ISBN 978-954-01-2701-9. с. 586.
- ↑ Младенов, Стефан. Речник на чуждите думи в българският език с обяснения за потекло и състав. Трето, значително допълнено и разширено издание. София, Хемус, 1947. с. 384. вечеринка, седянка
- ↑ Бакалов, Георги. Речник на чуждите думи в българския език. Трето издание. София, Хемус, 1948. с. 597. вечеринка с покани в богато семейство
