Селенга

Селенга
Сэлэнгэ мөрөн
	Селенга Сэлэнгэ мөрөн
	Местоположение; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	Монголия; Хьовсгьол; Булган; Селенге; Русия; Република Бурятия
Дължина	1024 km
Водосб. басейн	447 000 km²
Отток	935 (устие) m³/s
Начало
Място	Делгер Мурен (лява съставяща); Идер (дясна съставяща)
Координати	49°15′44.28″ с. ш. 100°40′44.76″ и. д. / 49.2623° с. ш. 100.6791° и. д.
Надм. височина	1179 m
Устие
Място	ез. Байкал → Ангара → Енисей→Карско море
Координати	52°16′33.96″ с. ш. 106°16′17.76″ и. д. / 52.2761° с. ш. 106.2716° и. д. Координати: 52°16′33.96″ с. ш. 106°16′17.76″ и. д. / 52.2761° с. ш. 106.2716° и. д.
Надм. височина	455 m
Ширина	делта m
	Селенга в Общомедия

Карта на водосборния басейн на река Енисей

Карта на водосборния басейн на река Селенга.

Селенга̀ (на бурятски: Сэлэнгэ мүрэн; на монголски: Сэлэнгэ мөрөн) е голяма река в Монголия, аймаци Хьовсгьол, Булган и Селенге и Азиатската част на Русия, Република Бурятия вливаща се в езерото Байкал. Дължината ѝ е 1024 km, от които 615 km в Монголия и 409 km в Русия. Дължината ѝ заедно с дясната съставяща я река Идер е 1476 km.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Селенга се образува от сливането на двете големи съставящи я реки Делгер Мурен (445 km, лява съставяща) и Идер (452 km, дясна съставяща), на 1179 m н.в. в южната част на аймака Хьовсгьол, Монголия. Река Делгер Мурен води началото си от хребета Улаан Тайга в западната част на аймака Хьовсгьол, а река Идер – от западната част на планината Хангай в аймака Завхан. След образуването си Селенга тече на протежение от 615 km в посока изток-североизток през северните аймаци на Монголия Хьовсгьол, Булган и Селенге. Тук долината ѝ има предимно равнинен облик като се редуват стеснения (до 1 – 2 km) и долинни разширения (до 20 – 25 km), където реката се разделя на ръкави и образува многочислени острови. При село Наушки, Република Бурятия Селенга навлиза в Русия и протича по нейната територия на протежение от 409 km. Тук долината ѝ става широка, а посоката ѝ – североизточна. След град Улан Уде реката заобикаля от изток и североизток хребета Хамар Дабан в дълбока и тясна проломна долина и при посьолок Селенгинск навлиза в котловината на езерото Байкал. Тук Селенга образува голяма ветрилообразна делта с площ от 680 km² и чрез няколко по-големи и по-малки ръкави се влива в югоизточната част на езерото, на 455 m н.в.

Водосборен басейн[редактиране | редактиране на кода]

Водосборният басейн на Селенга има площ от 447 хил. km², което представлява 43,02% от водосборния басейн на река Ангара. Площта на собствения басейн на Селенга обхваща части от Монголия и Русия:

Монголия – аймаци Архангай (целия), Булган (целия), Завхан (частично), Йовьорхангай (частично), Селенге (целия), Тьов (частично), Улан Батор (целия), Хентий (частично) и Хьовсгьол (частично)

Русия – Република Бурятия, Забайкалски край и Република Тува (всички частично)

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

на север – водосборните басейни на река Иркут, ляв приток на Ангара, река Турка и други по-малки реки вливащи се в езерото Байкал;
на североизток – водосборния басейн на река Лена;
на изток – водосборния басейн на река Амур;
на юг – водосборните басейни на малки реки, пресъхващи в пустинята Гоби;
на запад – водосборните басейни на реките Дзабхан и Тес-Хем, вливащи се езера разположени в Котловината на Големите езера в Монголия;
на северозапад – водосборния басейн на река Малък Енисей (лява съставяща на Енисей).

Притоци[редактиране | редактиране на кода]

Река Селенга получава множество притоци, като 10 от тях са дължина над 100 km. По-долу са изброени всичките тези реки, за които е показано на кой километър по течението на реката се вливат, дали са леви (→) или (←), тяхната дължина, площта на водосборния им басейн (в km²) и мястото където се вливат.

→ Делгер Мурен 445 / 26 640, аймак Хьовсгьол, Монголия
← Идер 452 / 24 555, аймак Хьовсгьол, Монголия
← Хануй Гол 421 / 14 620, аймак Булган, Монголия
→ Егийн Гол 475 / 49 100, аймак Булган, Монголия
← Орхон 1124 / 132 800, при град Сухе Батор, в аймак Селенге, Монголия
346 → Джида 567 / 23 500, на 8 km североизточно от посьолок Джида, Република Бурятия, Русия
310 → Темник 314 / 5480, при посьолок Селендума, Република Бурятия, Русия
285 ← Чикой 769 / 46 200, при село Новоселенгинск, Република Бурятия, Русия
242 ← Хилок 840 / 38 500, Република Бурятия, Русия
156 ← Уда 467 / 334 800, в град Улан Уде, Република Бурятия, Русия

Хидроложки хоказатели[редактиране | редактиране на кода]

Подхранването на реката е смесено, като преобладава дъждовното. Водният режим се характеризира ниско пролетно и високо лятно и есенно пълноводие в резултата до дъждовете през този сезон и зимно маловодие. Основна част от оттока на реката се формира на територията на Монголия, като на границата с Русия той съставлява 14 – 15 km³ годишно. В Русия се формира още толкова годишен отток, като по този начин общия среден многогодишен отток съставлява 28,98 m³, което представлява около 45 – 50% от общото количество вода постъпваща в езерото Байкал. Освен това Селенга годишно внася в езерото 3,6 млн. т. наноси, което представлява около 70% от всичките наноси постъпващи в езерото. Среден годишен отток близо до руско-монголската граница 310 m³/s, на 127 km от устието 935 m³/s (максимален в устието през 1973 г. 4140 m³/s). Замръзва през ноември, а се размразява през април.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката в са разположени множество населени места. На територията на Монголия по течението на реката са разположени няколко малки села, а в устието на река Орхон – град Сухе Батор. В Русия на Селенга е разположена столицата на Република Бурятия град Улан Уде, селищата от градски тип (посьолки) Наушки и Селенгинск и село Кабанск (районен център).

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

До края на ХХ в. от устието на реката до град Сухе Батор в Монголия се е извършвало регулярно корабоплаване, което сега е прекратено. На територията на Монголия в басейна на реката се експлоатират находища на кафяви въглища, а на руска територия има топли минерални извори.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Селенга“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.