Селци
Тази статия е за селото в България. За селото в Северна Македония вижте Селци (Община Струга).
| Селци | |
  Селци  Селци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 504 души[1] (15 март 2024 г.) 45,1 души/km² |
| Землище | 11,182 km² |
| Надм. височина | 170 m |
| Пощ. код | 4129 |
| Тел. код | 03110 |
| МПС код | РВ |
| ЕКАТТЕ | 66127 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
| Община – кмет | Садово Димитър Здравков (БСП за България; 2011) |
| Кметство – кмет | Селци Стефан Стефанов (БСП) |
Селци е село в Южна България. То се намира в община Садово, област Пловдив.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селци се намира в Южна България, Горнотракийската низина. То се разполага в Южения централен район на 12 км от град Садово и на 18 км от град Асеновград. Селото е част от община Садово, област Пловдив.
История[редактиране | редактиране на кода]
За първи път село Селци се споменава в турския регистър на акънджиите от 1472 г. като „село Ахали Геберан“ от нахията Филибе (Пловдив).[2]
През ХV-ХVІ в. Селци се назовава с две имена, освен наименованието Яхялии (до 1934 г. или Яхиелу, Яхиялу). Тези две имена са: Якюбджу (или Якубчу в различни документи) и Еберджи (както и Ейерджи, също в различни документи). В подробния тимарски регистър на Пловдив от 1596 г. селото е отбелязано като „Село Якюбджу, с друго име Ейерджи и с друго име Яхиялу от нахията Конуш, спадаща към Филибе...“[3]
В кратък (иджмал) регистър за джизие от 1635 г., селото е упоменато под името „Яхиелу при Папас“, т.е. „Селци до Поповица“ (Папас е днешното село Поповица), като е посочено, че към годината на съставянето на регистъра селището е наброявало 30 къщи, от 27 до 1634 г., и три нови заселили се в селото при преброяването за новата 1635 г. [4]. Името на селото отново под същата форма „Яхиелу при Папас“, се споменава и в друг турски регистър за джизие, но датиращ от 1651 г., като според него селото по времето на появата му е наброявало вече 34 къщи.[5]
В научната литература сведенията за селото са много малко. Най-старата му история е почти непозната. От землището му произхожда единична находка на златна френска републиканска монета – 20 франка, сечена в 1873 г.[6]
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Духовните центрове в селото са църквата и читалището. Храм „Свети Димитър“ е построен през XIX век и обновен през 1934 г. Читалище „Христо Смирненски - 1934 г.“ е създадено през 1934 г. Към него съществуват: женски народен хор „Тракийски напеви“, ФГ „Нашенки“, обредна група „Традиция“ и още няколко временни работни групи.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Ежегодно на 20 юли се провежда традиционният народен събор на селото в чест на „Свети пророк Илия“. Съборът започва с курбан до параклиса с името на светеца и продължава на мегдана в селото с концерт и всеобщо хоро.
Всяка година се провежда и коледен концерт на мегдана в селото. В него участват хора от различни възрастови групи. Възпроизвежда се обичаят Бъдни вечер, има Коледарска група, пеят се песни и се раздават подаръци на по-малките деца от Дядо Коледа.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73, л.64б
- ↑ Istanbul – BOA, TD 1001, s.638.
- ↑ Елена Грозданова. „Българската народност през 17 в. Демографско изследване“, София, 1989 г., стр. 379 – 390 с табличните данни, за Селци и другите селища от Пловдивско
- ↑ Елена Грозданова. „Българската народност през 17 в. Демографско изследване“, София, 1989 г., стр. 379 – 390 с табличните данни, за Селци и другите селища от Пловдивско
- ↑ Автор: Любомир Василев – историк, личен архив
| ||||||||