Синойкизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Синойкизъм (на старогръцки: συνοικισμός, Synoikismos, Synoikismus) е запланувано / или наредено сливане на множество села в един град.

Синойкизмът е тясно свързан с формирането на древногръцките полиси. Понятието трябва да се разбира както в чисто физическата концентрация на населението само в едно селище, така и чисто политическото обединение на жители, които продължават да обитават разпръснати селища. Тукидид прави тази разлика, като привежда като пример Атина и Спарта. Първата е политически обединена, но не и физически до 431 г. пр.н.е., когато Перикъл прибира селското население зад крепостните стени. Спарта е полис, който никога не е напълно физически обединен и представлява според Тукидид сбор от селища, „населявани по стария гръцки начин“, което е признак на съзнателно предизвикателство – начин да се заяви, че жителите са неуязвими за атака и нямат нужда от крепостни стени, които за Тукидид са признак и гаранция за цивилизован полисен живот[1].

Примери[редактиране | редактиране на кода]

Чрез синойкизъм са образувани градовете:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hornblower, Simon. Ancient Greek civilization // Енциклопедия Британика. 17 януари 2018. Посетен на 9 февруари 2018. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Peter J. Rhodes, Synoikismos. In: Der Neue Pauly (DNP). Band 11, Metzler, Stuttgart 2001, ISBN 3-476-01481-9, Sp. 1161 – 1162.
  • Mogens Herman Hansen, Thomas Heine Nielsen, An inventory of archaic and classical poleis. Oxford University Press, Oxford 2004. ISBN 0-19-814099-1.
  • Abbott, Frank Frost; Johnson, Allan Chester (1926). Municipal Administration in the Roman Empire. Princeton: Princeton University Press.