Синхали

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Синхали
සිංහල ජාතිය
Общ бройок. 17 милиона
По места Шри Ланка: 15 173 820
 Австралия: 110 000
 Великобритания: 100 000
 САЩ: 41 000
 Сингапур: 25 000
 Канада: 19 830
Езиксинхалски език, английски език
Религиятеравада
Сродни групитамили
Разпространение на синхалското население в Шри Ланка
Синхали в Общомедия

Синхалите (на синхалски: සිංහල ජාතිය, Sinhala Jathiya) са етническа група и коренното население на Шри Ланка.[1] Те представляват около 75% от населението на страната.[2][3] Синхалската идентичност се гради от език, историческо наследство и религия. Синхалите говорят на синхалски език (индоарийски език) и като цяло изповядват теравада будизма,[4] макар малък процент от синхалите да са последователи на католицизма. Синхалите обитават главно централните, южните и западните части на Шри Ланка. Според поемата от 5 век Махавамса и трактата Дипавамса, написани на пали от будистки монаси в Шри Ланка, синхалите са потомци на заселниците, които идват на острова през 543 г. пр. н. е. от Индия, водени от принц Виджая.[5]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Съвременните генетични проучвания сочат към преобладаваща бенгалска жилка с малки тамилски и западноиндийски (гуджаратски) примеси.[6][7] Изследванията сочат също, че синхалите притежават генетична връзка с източноазиатските и югоизточноазиатските населения, поради тясната им генетична връзка със Североизточна Индия.[8][9] Някои генетични маркери сред синхалите сочат към влияния от Източна и Югоизточна Азия, много от които се срещат и сред населението на Североизточна Индия, с което синхалите имат генетична връзка.[10][11][12]

История[редактиране | редактиране на кода]

През първото хилядолетие пр. н. е. Шри Ланка е заселен от пришълци от континентална Индия, синхали и тамили. В етногенезиса на синхалите участва и коренното население на острова, което е с австралоиден произход. Първоначално на културата на острова влияят индийците и арабите. В периода 3 – 8 век съществува държава със столица в Анурадхапура, в която земеделието, занаятчийството и търговията са вече добре развити. В периода 8 – 13 век съществува държава със столица в Полонарува, през който се водят войни с южноиндийските държави. През 16 век част от острова попада в ръцете на португалците, през 17 век те са изместени от нидерландци, а в края на 18 век островът е завзет от британците, които му придават името Цейлон. През 1948 г. Цейлон получава статут на доминион, а през 1972 г. е приета нова конституция, чрез която се провъзгласява Република Шри Ланка.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Названието на синхалите най-вероятно произлиза от санскритското синхала, което ще рече „лъвски“.[13] Древното названието на острова е Синхала Двипа или „Лъвски остров“.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Синхалско момиче в традиционно облекло.

Синхалската култура е уникална и съществува от поне 2600 години. В голяма степен се основава на идеите на теравада будизма. Развита е главно в скулптурата, изящните изкуства, литературата, танците, поезията и широк набор от фолклорни вярвания и ритуални традиции. Древната синхалска каменна скулптура и надписи са известни по света и са главната привличаща сила за съвременния туризъм. Например, крепостта Сигирия е известна със своите стенописи. Фолклорните поеми са се пеели от работниците, акомпанирайки работата им и разказвайки историята на живота им. В идеалния случай, тези поеми са били съставени от четири реда, а специално внимание е било отправяно към модела на ритъм. Будистките фестивали се отличават с уникална музика, възползваща се от традиционните синхалски музикални инструменти.

Традиционните отрасли на синхалите са земеделието, риболова и отглеждането на кокосови палми. Скотовъдството е второстепенен отрасъл.

Облекло[редактиране | редактиране на кода]

По традиция, по време на почивка синхалските жени носят саронг (сарама на синхалски). Мъжете носят ризи с дълъг ръкав със саронга, докато жените носят прилепнало яке с къс ръкав. В по-населените части, синхалските мъже носят и западняшки дрехи (костюми), докато жените носят поли и блузи. За официални и церемониални поводи жените носят традиционни дрехи в кандийски стил, които включват блуза, покриваща напълно корема, и е подчертано запасана отпред. Обаче, съвременното смесване на стиловете е довело до разголване на коремната област. Кандийският стил се счита за националното облекло на синхалските жени. То се използва и като униформа от стюардесите на Шриланкските авиолинии.[14]

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Шриланкско ястие с ориз и къри.

Синхалската кухня е една от най-комплексните кухни в Южна Азия. Поради близостта си с Южна Индия, синхалската кухня е повлияна от нея, но въпреки това е различна по много начини. Тъй като Шри Ланка е голям търговски възел, тя черпи влияние от колониалните сили и чуждестранните търговци. Оризът, който се консумира ежедневно, може да се намери навсякъде, докато лютивите кърита са често предпочитани ястие за обяд и вечеря.[15] Някои от шриланкските ястия имат огромно сходство с тези на индийския щат Керала, което може да се дължи на сходните географски и селскостопански черти. Известно оризово ястие на синхалите е кирибат, което ще рече „мляко с ориз“. Кокосовото мляко се среща често в шриланкските ястия, придавайки им отличителен вкус. Широко използвани са подправките, от които може би най-използвана е канелата. През 15 и 16 век търговци на подправки и слонова кост от цял свят посещават Шри Ланка и донасят със себе си своите кулинарни традиции на острова, което води до богато разнообразие на техниките на готвене.

Език и литература[редактиране | редактиране на кода]

Синхалите говорят на синхалски език, който има два варианта: устен и писмен. Това е индоарийски език, част от индоевропейското семейство.[4] Езикът е донесен на острова от синхалите от Индия, които се заселват на Шри Ланка през 6 век пр. н. е.[16][17] Синхалският се развива по различен начин от останалите индоарийски езици, поради географската си откъснатост от сестринските си езици. Той е повлиян от много езици, най-вече от пали (свещеният език на южния будизъм) и санскрит, и черпи много думи от тези езици. В днешно време в езика присъстват и доста английски думи, както останали от британското колониално наследство, така и вследствие на излагане на чуждата култура чрез телевизия, а в крайбрежните части се наблюдават и холандски и португалски заемки, пак останали от колониални времена.[14]

Подемът на съвременната синхалска литература започва през 1950-те години. Съвременните синхалски писатели като Мартин Викрамасинге и Гинитхилаке Бандара Сенанаяке жънат международен успех. Късите разкази са много важна част от литературата на страната, а синхалските писатели създават повече къси разкази от англоезичните автори.

Изкуство и архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Ступата Джетаванарамая е една от най-високите сгради в древния свят.

Много форми на шриланкските изкуства и занаяти черпят идеи от дългата будистка история и култура на острова, която на свой ред приема много регионални традиции. В много случаи, шриланкското изкуство произлиза от религиозни вярвания и е представено под много форми, като например картини, скулптури и архитектура. Един от най-видните аспекти на шриланкското изкуство са пещерите и храмовите рисунки, като например стенописите на Сигирия и религиозните картини в храма на зъба на Буда в Канди. Други популярни форми на изкуството са повлияни както от местните жители, така и от външните заселници.

Сред сценичните изкуства се открояват различни видове танци, които могат да целят както забавление, така и духовно прочистване. Ангампора е традиционното бойно изкуство на синхалите. То комбинира бойни техники, спорт, упражнения и медитация.[18]

Развивайки индоарийскитете архитектурни умения към края на 6 век пр. н. е., синхалите построяват много архитектурни забележителности: Джетаванарамая, Абхайягири и Руванвелисая, които са едни от най-високите сгради в древния свят. Древните синхали развиват и хидравлична технология, чрез която построяват системи от резервоари, езерца, фонтани, ровове и напоителни системи. Традиционното селско жилище е наземно, има рамкова стълба, покрита със слама, палмови листа и керемиди. Изграждат се покрити веранди, а на пода се постилат рогозки.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Формата на будизма в Шри Ланка е известна като теравада. Хрониките на пали твърдят, че синхалите като етническа група са предназначени да опазват и защитават будизма. През 1988 г. почти 93% от синхалскоговорещото население в Шри Ланка се определят като будисти.[19] Днешните религиозни вярвания и обичаи показват, че синхалите са религиозна общност с комплексен мироглед. Поради близостта, а понякога и поради сходствата в някои доктрини, има много области, в които будистите и индуистите споделят еднакви религиозни виждания и обичаи.

Някои шрилакнските антрополози използват термина „протестантски будизъм“ за описване на вида будизъм, който се появява сред синхалите на Шри Ланка в отговор на протестантските мисионери и техните евангелистки дейности по време на британски колониален период. Този вид будизъм използва протестантските стратегии за организиране на религиозни обичаи.

В приморските провинции на Шри Ланка присъства значително синхалско християнско общество.[14] Християнството е доведено тук от португалците, нидерландците и британците по време на техните съответни периоди на управление.[20] Повечето синхалски християни са римокатолици, а малка част са протестанти.[19] Културният им център е град Негомбо.

Религията има особено значение за синхалите. Според проучване от 2008 г., 99% от жителите на Шри Ланка считат религията за важна страна на ежедневния си живот.[21]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ [1] 7 април 2017. Посетен на 1 юни 2017.
  2. ↑ Sinhala // Ethnologue.
  3. ↑ A2 : Population by ethnic group according to districts, 2012 // Department of Census & Statistics, Sri Lanka. Архивиран от оригинала на 2017-04-28. Посетен на 2018-11-13.
  4. ↑ а б Ethnologue: Languages of the World. 16th. Dallas, Texas, SIL International, 2009.
  5. ↑ John M. Senaveratna. The story of the Sinhalese from the most ancient times up to the end of „the Mahavansa“ or Great dynasty. Asian Educational Services, 1997. ISBN 978-81-206-1271-6. с. 7 – 22.
  6. ↑ Kirk, R. L. The legend of Prince Vijaya – a study of Sinhalese origins // American Journal of Physical Anthropology 45. 1976. DOI:10.1002/ajpa.1330450112. с. 91.
  7. ↑ Population genetic study of three VNTR loci (D2S44, D7S22, and D12S11) in five ethnically defined populations of the Indian subcontinent // Human Biology 68 (5). октомври 1996. с. 819 – 35.
  8. ↑ The genetic heritage of the earliest settlers persists both in Indian tribal and caste populations // American Journal of Human Genetics 72 (2). 2003. DOI:10.1086/346068. с. 313 – 32.
  9. ↑ Polarity and temporality of high-resolution y-chromosome distributions in India identify both indigenous and exogenous expansions and reveal minor genetic influence of Central Asian pastoralists // American Journal of Human Genetics 78 (2). 2006. DOI:10.1086/499411. с. 202 – 21.
  10. ↑ Ranaweera, Lanka и др. Mitochondrial DNA history of Sri Lankan ethnic people: their relations within the island and with the Indian subcontinental populations // Journal of Human Genetics 59 (1). 2013. DOI:10.1038/jhg.2013.112. с. 28 – 36.
  11. ↑ ISOGG 2018 Y-DNA Haplogroup C // isogg.org.
  12. ↑ Matsumoto, Hideo. The origin of the Japanese race based on genetic markers of immunoglobulin G // Proceedings of the Japan Academy. Series B, Physical and Biological Sciences 85 (2). 2009. DOI:10.2183/pjab.85.69. с. 69 – 82.
  13. ↑ Harper, Douglas. Sinhalese // Online Etymology Dictionary. 2016. Посетен на 20 август 2016.
  14. ↑ а б в Everyculture. (2009). Sinhalese – Religion and Expressive Culture.
  15. ↑ Food in Sri Lanka // Sltouristguide.com. Архивиран от оригинала на 2014-10-06. Посетен на 21 март 2013.
  16. ↑ The Mahavamsa.org. (2007). The Mahavamsa – Great Chronicle – History of Sri Lanka – Mahawansa.
  17. ↑ Asiff Hussein. (2009). Evolution of the Sinhala language Архив на оригинала от 2017-11-04 в Wayback Machine..
  18. ↑ WASALA, Chinthana. ‘Angampora’ the local martial art needs to be revived // DailyNews, 1 септември 2007. Архивиран от оригинала на 2013-03-12. Посетен на 15 май 2013.
  19. ↑ а б The Library of Congress. (2009). A Country Study: Sri Lanka.
  20. ↑ Scott, David. Conversion and Demonism: Colonial Christian Discourse and Religion in Sri Lanka // Comparative Studies in Society and History 34 (2). 1 януари 1992. DOI:10.1017/s0010417500017710. с. 331 – 365.
  21. ↑ Steve Crabtree and Brett Pelham. (2009). What Alabamians and Iranians Have in Common.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Синхали&oldid=12134473“.