Сирма Кръстева
| Сирма Кръстева | |
| българска хайдутка | |
 Барелеф със Сирма войвода и четата ѝ, част от скулпторите с лъвове в Скопие | |
| Родена |
1776 г.
|
|---|---|
| Починала | 1864 г.
|
Сирма Кръстева Стрезова, известна като Сирма войвода е българска хайдутка, действала в Македония в края на XVIII и началото на XIX век.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е в 1776 година в дебърското село Тресонче, тогава в Османската империя. Ръководи малка чета в Дебърско, Кичевско и Крушевско и се бори срещу албанските разбойнически банди. Борила се е преоблечена в мъжки дрехи и била много храбра в боевете. Когато нейните хайдути разбират, че под мъжките дрехи стои жена я принуждават да се откаже от четничеството и да се прибере у дома.[1] През 1818 година се заселва в Прилеп, като се омъжва за байрактаря Велко Спиров от Крушево. В 1856/1857 година като 80-годишна старица с нея се среща Димитър Миладинов. Убита е от турци на път от Прилеп за Варош в 1864 година.[2] За нея разказва хайдушката песен „Сирма войвода“.[3] Нейна восъчна фигура е поставена в Музея на македонската борба в Скопие. Нейна по-голяма сестра е Боряна войвода.
В своя сборник „Български народни песни“ Братя Миладинови са записали песен за Сирма войвода. За нея легендата разказва, че в продължение на дълги години успяла да се престори на мъж и да заблуди всички в четата. В сведенията под песента за Сирма войвода, братята отбелязват: „Нея осемдесетгодишна видяхме в град Прилеп и от нейната уста чухме за младостта ѝ. В одаята ѝ под възглавница държеше кобурите пълни и саби, обвесени на зида, висяха над нея“.
Памет[редактиране | редактиране на кода]
На Сирма войвода е наречена улица в квартал „Красна поляна 2“ в София (Карта).
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Шабанов, Иван. Имена от тъмни, робски години. София, 1969, 2006. с. 137.
- ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1364. (на македонска литературна норма)
- ↑ Осинин, Димитър. Заплакала е гората (Народни хайдушки песни), Трето издание, София, 1947
