Скица
Скица (от гръцки σχέδιος – „направена импровизация“[1][2][3]) е бързо изпълнена рисунка от ръка, която обикновено не е предназначена за завършена работа.[4] Скицата може да има редица цели: тя може да запише нещо, което художникът вижда, може да запише или да разработи идея за по-късна употреба или може да се използва като бърз начин за графично демонстриране на изображение, идея или принцип.
Скици могат да се правят във всякакви среди за рисуване. Терминът най-често се прилага за графична работа, изпълнявана в суха среда като сребърна игла, графит, молив, въглен или пастел. Може да се отнася и за рисунки, изпълнени с химикал и мастило, цифров вход като цифрова писалка, акварел и маслени бои. Последните две обикновено се наричат „скици с воден цвят“ и „скици с маслени бои“. Скулпторът може да моделира триизмерни скици в глина, пластилин или восък.
Скициране[редактиране | редактиране на кода]
Скицирането обикновено е предписана част от проучванията на студенти по изкуства.[5] Това обикновено включва правене на скици от жив модел, чиято поза се променя на всеки няколко минути. „Скица“ обикновено предполага бърза и свободно работа с въглен, докато свързани термини като етюд, модел и „подготвителен чертеж“ обикновено се отнасят до по-завършени и внимателни произведения, които да бъдат използвани като основа за финална работа, често в различна среда, но разграничението е непрецизно.
Повечето визуални художници използват в по-голяма или по-малка степен скицата като метод за запис или разработване на идеи. Скицниците на някои отделни художници са станали много добре известни,[4] включително тези на Леонардо да Винчи и Едгар Дега, които са се превърнали в обекти на изкуството сами по себе си, като много страници показват завършени проучвания, както и скици. Терминът „скицник“ се отнася до книга с празна хартия, върху която художник може да рисува (или вече е нарисувал) скици. Книгата може да бъде закупена свързана или може да съдържа свободни листа от скици, сглобени или подвързани заедно.[6]
Скицирането се използва и като форма на комуникация в области на продуктовия дизайн като индустриалния дизайн. То може да се използва за комуникация на дизайнерските намерения и е най-широко използвано в идеите.[7][8] Може да се използва за картографиране на етажни планове на домовете (кадастри).[9]
Способността за бързо записване на впечатления чрез скициране е намерила различни цели в днешната култура. Скици в съдебната зала записват сцени и лица в съдилища. Скици, изготвени, за да помогнат на властите да намерят или идентифицират издирваните хора, се наричат „фоторобот“ (съставни скици). Уличните художници в популярни туристически райони скицират портрети за минути.[5]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Три скици в цвят сепия за конен паметник, Леонардо да Винчи, 1508 -
Скица с писалка и мастило на идея за летяща машина със спирален ротор, Леонардо да Винчи. -
Скица на глава в парадна каска, Микеланджело, ок. 1500 -
Скица с мастило на две жени, които учат бебето да ходи, Карел Фабриций, ок. 1640 -
Скица с молив и мастило на Piazetta, Венеция, Canaletto, ок. 1730 -
Скица с въглен на върби от Томас Гейнсбъро, ок 1750 -
„Пашата“, мастилена скица от Jean-Honoré Fragonard, края на 1700-те -
Маслена скица на облаци от Джон Констебъл, 1821 -
Скица на пейзаж с молив от Камил Коро, 1870 -
Nocturene-Battersea Bridge, пастелна скица от Уислър, 1872 -
Le Bouchon, скица с четка и мастило от Едуар Мане, 1878 -
„Момиче в гребна лодка“, молив, мастило и акварел, Пиер-Огюст Реноар, 1870-те -
Скица на пейзаж с четка и мастило с измивания, Пол Сезан, (1888 – 90) -
Скица с масло „Дете в шапка с черна розетка“, Мери Касат, ок. 1910 -
Скица на полегнала голота в измивания с четки и мастило, Лайош Тихани, 1910 -
Girl Knitting by the Sea, молив и акварел от Тео ван Дусбург, 1918 -
Две мастилени скици на „Кришна, свирещ на флейта“, ван Дусбург, нач. на XX век -
Скица на мъжка голота в черен пастел, Егон Шиле, 1918 -
Скица на акварелен пейзаж, John Weeks, ок. Circa 1950 -
Съдебна скица от процесите на „Ню Хейвън Черната пантера“, Робърт Темпълтън, 1971
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ sketch Архив на оригинала от 2011-01-30 в Wayback Machine., on Oxford Dictionaries
- ↑ Douglas Harper. Online Etymology Dictionary – Sketch // Архивиран от оригинала на 2011-09-19.
- ↑ σχέδιος Архив на оригинала от 2011-06-29 в Wayback Machine., Henry George Liddell, Robert Scott, A Greek-English Lexicon, on Perseus
- ↑ а б Diana Davies (editor), Harrap's Illustrated Dictionary of Art and Artists, Harrap Books Limited, (1990) ISBN 0-245-54692-8
- ↑ а б Cf. Sue Bleiweiss, The Sketchbook Challenge, Potter Craft, 2012, pp. 10 – 13.
- ↑ Cf. Richard Brereton, Sketchbooks: The Hidden Art of Designers, Illustrators & Creatives, Laurence King, repr. ed. 2012.
- ↑ Jonson, Ben. Design ideation: the conceptual sketch in the digital age // Design Studies 26 (6). November 2005. DOI:10.1016/j.destud.2005.03.001. с. 613 – 624.
- ↑ Fowles, Robert A. Design methods in UK schools of architecture // Design Studies 1 (1). July 1979. DOI:10.1016/0142-694x(79)90022-x. с. 15 – 16.
- ↑ Zhou, Ling. How to use Sketch to design floor plans // 2017-03-01. Посетен на 2018-07-22.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sketch (drawing) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |