Скребатно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в България. За селото в Република Македония вижте Скребатно (община Охрид).

Скребатно
Общи данни
Население238 души[1] (15 март 2024 г.)
6,25 души/km²
Землище38 147 km²
Надм. височина725 m
Пощ. код2964
Тел. код07523
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ66874
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Гърмен
Феим Иса
(ДПС; 2019)

Скрѐбатно е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Скребатно се намира в планински район.

История[редактиране | редактиране на кода]

В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на XV и началото на XVI век в село (Скребатно) са регистрирани 110 лица.[2] В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства в част от вилаета Неврокоп от 16 ноември 1636 година село Скребатно (Искработа-и баля) е посочено като село, в което живеят 87 немюсюлмански семейства.[3] В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Скребатно (Искработа) е посочено като село, в което живеят 41 немюсюлмански семейства.[4] В османските документи името на селото се среща изписано по няколко начина, като основно се чете Искработна (на османски турски: ﺍســقــربــوتــنــه, ﺍسـقــرﻩبــوطــنــه) и Искработа (на османски турски: ﺍســقــرﺍبــوتــه).[5]

В XIX век Скребатно е смесено мюсюлманско и християнско село в Неврокопска каза на Османската империя.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Скребатно (Skrébatno) е посочено като село с 95 домакинства, 45 жители помаци и 270 българи.[6] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Скребатно като село със 75 български и 20 помашки къщи.[7]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Скребатно, намира се на С от Неврокоп 3 1/2 часа път. Сградено на неравно място в една котловина. Планинска местност. По полите на планината добри нивя и лозя; има селяне, които се занимават и със зидарство. Църква „Св. Петка“; четат и чели са само по български; старо училище с 50-тина ученика. На времени са отваряли нещо като I и II-й клас. Числото на къщите е 140, около 1/3 помаци, които се занимават с кираджилък.[8]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов към 1900 година Скребатно (Скребатно) е българо-мохамеданско и християнско селище. В него живеят 290 българи-мохамедани и 780 българи-християни[9] в 60 помашки и 140 български къщи.[10]

През 1923 година в селото е създадена земеделска кооперация „Съгласие“. Към 1935 година тя има 99 члена.[12]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[13]

Численост
Общо 297
Българи 297
Турци -
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили -

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Черквата „Света Параскева“ е построена през 1835 година и е художествен паметник на културата. Представлява трикорабна псевдобазилика, като камбанарията е достроена през XX век. Оригиналният иконостас е бил дъсчен, таваните са апликирани с медальони и емпория. Апостолските икони са в синьо-зелената гама на златен фон. Под иконата на св. Богородица е отбелязана 1838 година. Колонадата е украсена със стенописи, царските двери, венчилката и киворията са с плитка дърворезба.[14]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Скребатно
  • Александър Димитров Гулев (1920 - ?), член на РМС и на БКП,[15] партизански ятак в 1943 - 1944 година, осъден на 15 година затвор, след Деветосептемврийския преврат работи в Околийския комитет на БКП в Гоце Делчев[16]
  • Александър Праматаров (1892 – 1982), български политик и общественик
  • Атанас Грозданов (1835 – ?), български революционер
  • Боголюб Марков (? - 1918), български подполковник
  • Борис Карамфилов (р. 1922), български генерал
  • Георги Божев Шумаков (Хаджиков), български комунист, роден в 1897 година, член на БКП от 1928 година, в СССР от 8 юни 1932 година, арестуван на 7 октомври 1936 година, осъден на 4 години в лагер, завърнал се в България в 1961 година, реабилитиран с постановление на Президиума на Върховния съд на СССР от 18 юни 1957 година, починал в 1967 година[17]
  • Георги Праматарски (1892 - 1936), български учител и деец на БКП
  • Димитър Бараков, деец на ВМОРО, четник на Стоян Мълчанков по време на Илинденско-Преображенското въстание[18]
  • Димитър Илиев (1882 – 1932), български революционер
  • Димитър Кръстин-Арго, деец на ВМОРО[19]
  • Димитър Димов Праматарски Македонски (1844 – 1912), български просветен и революционен деец
  • Димчо Апостолов Праматарски (1859 – след 1943), български революционер
  • Иван Праматарски (? - 1903), български революционер, деец на ВМОРО
  • Илия Крантев (1873 - ?), български учител, деец на ВМОРО
  • Илия Кръстин, български учител и революционер
  • Константин Бараков (1870 – 1903), български общественик и революционер
  • Константин Георгиев (1888 – 1977), български агроном
  • Костадин Иванов Велев (1913 - ?), партизанин по време на Втората световна война (1941 - 1944), след Деветосептемврийския преврат член на Околийския комитет на БКП в Гоце Делчев, кмет на Скребатно, оставя спомени[20]
  • Костадин Палешутски (1939 – ?), български историк
  • Манол Велев (1915 – ?), български комунист
  • Манол Божов Хаджиков (1905 - ?), деец на БКП и ВМРО (обединена)[21]
  • Мануил П. Константинов (1886 - ?), български просветен деец
  • Никола Гайдаджиев (Гайдажиев, Гайдаржински), зидар, IV отделени, македоно-одрински опълченец в четата на Стоян Мълчанков, четата на Георги Мяхов, 4 рота на 13 кукушка дружина[22]
  • Никола Праматарски (1880 – 1916), български просветен деятел и учител
  • Стоян Мълчанков (1875 – 1920), български революционер

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Гандев, Христо. Населени места с регистрирани имена на главите на домакинствата (XV-XVI в.) // Българската народност през XV век: Демографско и етнографско изследване. II издание. София, Наука и Изкуство, 1989, [1972].
  3. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 41.
  4. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 293.
  5. Андреев, Стефан. Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет на Република България, 2002. ISBN 954-9800-29-6. с. 127.
  6. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 128-129.
  7. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234-235. (на руски)
  8. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 9.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
  10. Кънчов, Васил. Неврокопската каза // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 273.
  11. Централен държавен архив, ф. 177 К (Министерство на народното просвещение), оп. 2, а.е. 18, л. 59.
  12. Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 22 (страницата не е отбелязана в изданието – Околия Неврокоп).
  13. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  14. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 264.
  15. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 122. Посетен на 31 август 2015.
  16. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 121. Посетен на 31 август 2015.
  17. Българи жертви на сталинисткия терор // Сите българи заедно. Посетен на 23 юни 2022 г.
  18. Шаблон:Обзор
  19. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 10.
  20. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 78. Посетен на 31 август 2015.
  21. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 438. Посетен на 5 септември 2015.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 137.