Славиня
| Славиня Славиња/Slavinja | |
 | |
  Славиня | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Пиротски окръг |
| Община | Град Пирот |
| Надм. височина | 742 m |
| Население | 49 души (2002) |
| Телефонен код | 010 |
| Славиня в Общомедия | |
Славиня (на сръбски: Славиња или Slavinja) е село в Западните покрайнини, Сърбия. То се намира в Община Град Пирот, Пиротски окръг. Има население от 49 души (2002).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира между планината Видлич и западните склонове на Стара планина. През него текат две реки - Височица и Росомашница (Росомачка река). Околностите на Славиня изобилстват от извори с хубава питейна вода, като най-известен от тях е така нареченият Евреина. В непосредствена близост до него се намира ждрелото на река Росомашница, където водите ѝ преливат живописно от един водопад в друг.
История[редактиране | редактиране на кода]
В регистър от средата на XVI век се споменава, че село Иславине има 15 домакинства, четирима неженени жители и една вдовица, а приходът от него възлиза на 2158 акчета.[1]
Традиционни занаяти в Славиня са дюлгерството и каменоделството. В средата и втората половина на ХІХ век славински майстори строят църкви и други сгради и съоръжения във Висок, Забърдието, Пирот и Кутловишко. Обикновено работят на бригади по 4-5 майстори и калфи, а работници набират от местното население.[2]
През 1848 година е изградена местната църква „Св. Георги Победоносец“.[3]
Селото е включено в състава на Княжество България по Санстефанския договор. Границата по Берлинския договор откъсва част от землището на Славиня, като го оставя в Сърбия.[4] През следващите години славинчани имат спорове със сръбските власти относно използването на горите, останали на сръбска територия.[5][6]
По силата на Ньойския договор от 1919 година, през ноември 1920 година селото е включено в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци. През учебната 1920-1921 година учител в Славиня е Димитър Попеленков.[7]
От 1956 година селото е в община Пирот.[8]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Според преброяванията след 1948 година населението се разпределя по следния начин:
- 1948 г. – 403 д.
- 1953 г. – 358 д.
- 1961 г. – 285 д.
- 1971 г. – 188 д.
- 1981 г. – 123 д.
- 1991 г. – 81 д.
- 2002 г. – 49 д.
При преброяването от 2002 година 26 жители са записани като българи, а 23 – като сърби.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Църква „Св. Георги Победоносец“, строена от майстор Йован Сасьов през 1848 година на основите на по-ранен храм.[9]
- Ждрело на Росомачка река (Росомашница), намиращо се между Славиня и Росомач.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- майстор Лило (Лила, Лилча) Лазаров, строител, построил храмовете в Лопушанския манастир, „Успение Пресветия Богородици“ в Каменна Рикса и на други места, преселил се в края на живота си в Берковица.[10][11]
- Веселин Денков (1939) – художник[12]
- Славчо Петров (1918 - ?) – майстор-сладкар в кухнята на цар Борис III
- Йован Славков - строител, построил храмовете „Свето Вознесение“ в село Горно Церовене през 1867 г. и храма „Свети Архангел Михаил“ в село Копиловци, област Монтана, през 1869 г.
- Борис Яначков (1889 - 1923), български комунист[13]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Турски извори за Българската история. Т. V, Редактор Бистра Цветкова, София, 1974, с. 149.
- ↑ Тулешков, Николай. Славинските първомайстори, София 2007, с. 14, 18, 28 и др.
- ↑ Тулешков, Николай. Славинските първомайстори, София 2007, с. 20, 85-86, 154.
- ↑ Българите от Западните покрайнини (1878-1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 14, 46.
- ↑ Българите от Западните покрайнини (1878-1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 46.
- ↑ Пирот и срез Нишавски, 1801-1918. Грађа. Књига Прва 1801-1883, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1981, с. 627, 648, 653, 713, 723.
- ↑ Българите от Западните покрайнини (1878-1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 198.
- ↑ Иванов, Цветко, Костов, Саша, Николова, Весна и Людмила Зидарова. Вяра и камък, Димитровград 2013, с. 36.
- ↑ Тулешков, Николай. Славинските първомайстори, София 2007, с. с. 20, 85-87, 154.
- ↑ Тулешков, Николай. Славинските първомайстори, София 2007, с. 21-22, 90-91, 93, 154.
- ↑ Миланов, Милан. Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методи“, Берковица 1999, с. 69.
- ↑ Българи художници от Димитровградско (Царибродско). Съставители Маргарита Никифорова и Таня Кметова, Културно-просветен център „Васил Априлов“, София 1995
- ↑ За свободата 1923 – 1945. Загинали антифашисти от София. София, Партиздат, 1977. с. 80.