Снежанка

Вижте пояснителната страница за други значения на Снежанка.

---

Снежанка
Снежанка в кристалния ковчег направен от 7-те джуджета
Характеристики
Пол	жена
Вид / Раса	човек
Националност	Германия
Филм/сериал	Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)
Снежанка в Общомедия

Снежанка (на немски: Sneewittchen, съвременен немски правопис: Schneewittchen; на английски: Snow White; на руски: Белоснежка) е световно популярен литературен герой от немската приказка „Снежанка и седемте джуджета“, позната в различни варианти, най-известен е този на Братя Грим публикуван за пръв път в 1812 г. В СССР и страните от бившия съветски блок – днешна Русия, Беларус, Украйна и пр. Снежанка (на руски: Снегурочка) е и като изключително красивата златокоса внучка и спътница на Дядо Мраз, респективно Дядо Коледа днес, участваща при раздаването на подаръците на децата край елхата.

Сюжет

Снежанка в приказката е единствена дъщеря на краля, останал вдовец скоро след раждането ѝ. Наречена е така, защото въплъщава идеала за красота – лицето ѝ е „бяло като сняг“, устните ѝ са „алени като кръв“, а косите ѝ са „черни като абанос“. Баща ѝ се жени повторно и изключителната красота, с която е надарена останалата полусираче принцеса, разпалва убийствена завист у втората му жена – нейната мащеха магьосница, която също е много красива. Магьосницата има вълшебно огледало, което вижда навсякъде и говори истината, чрез него мащехата прави многократни опити да унищожи Снежанка. Добросърдечна и работна, Снежанка привързва към себе си хора, животни и приказни създания, което ѝ помага в края на краищата да преодолее покушенията на злата мащеха. Кралицата успяла да я приспи завинаги с отровна червена ябълка, и поставената в кристален ковчег на върха на планината Снежанка се съживява и оженва за принца, който я събужда с целувка.

Фолклорни характеристики

Характерни приказни елементи в народната приказка, освен самата невинна красавица Снежанка, са магическото огледало, отровната ябълка, кристалният ковчег и образите на красивата, но коварна кралица магьосница, седемте джуджета, кралският егер (ловец) и принцът, а сюжетът явно третира правото на кръвното родство, отстраняването на конкурентите при узурпация, отразява народните вярвания и митология и тържеството след продължителни мъки и премеждия на традиционните морални норми, социалната йерархия и справедливото възмездие, въздадено от провидението над магията и злото.

В класификационна система на Aarne-Thompson на традиционните народни приказки е в раздел „Други вълшебни приказки“, в група № 709, именувана на нея и включваща самата немска Sneewittchen, италианската Bella Venezia, гръцката Myrsina, арменската Nourie Hadig и шотландсака Gold-Tree and Silver-Tree. Много други вариации на историята съществуват в цяла Европа.

В първото издание Братя Грим публикуват версия, в който злодеят е ревнивата собствена майка на Снежанка, заменена по-късно с мащехата. В други варианти, вместо донесените от ловеца на кралицата бели дробове и черен дроб на млад глиган, които той представя, че са на девойката, както е написано в оригинала, ловецът носи на мащехата сърцето уж на Снежанка, което може да бъде препратка към старата славянска митология, която включва разкази за вещици, ядящи човешки сърца. По-късно мотивите за канибализъм изчезват, Снежанка от 7-годишно момиче е представена като 14-годишна девойка, тя е открита от джуджетата, заспала от умора, след като е почистила и подредила къщата им, а не след като е изяла и изпила всичко в нея и я е разхвърляла, както е в оригинала, наказанието на мащехата – да танцува на сватбата ѝ с принца в чифт нажежени железни обувки да смърт, става падане от планината, докато е преследвана от джуджетата, или, че сърцето и се пръска от злоба, когато чува за сватбата. В някои от другите варианти джуджетата са разбойници, а магическо огледало е заместено от диалог със слънцето или луната.

В една версия от Албания, записана от Йохан Георг фон Хан, героинята живее с 40 дракона, а нейният вечен сън е причинен от един пръстен. В началото на тази албанска история има момент, в който учителят ѝ настоятелно призовава тя да убие злата си мащеха и да заеме мястото си. Произходът на тази приказка вероятно не е по-стар от средните векове. Всъщност има две албански версии на Снежанка: едната, в която мащехата се опитва да я убие, и още една, в приказката „Ревнивите сестри“, в която двете ѝ ревниви сестри се опитват да сторят това. И в двете албански приказки смъртта е причинена от споменатия пръстен.

В индийския епос Падмавати (Padmavati) в стихове, датирани към 1540 г., кралицата махарани Нагамати (Nagamati) пита същия въпрос: „Коя е по-красива, аз или Падмавати?“ новия си папагал, и той дава на кралицата познатия неприятен за нея отговор.

Приказката „История за мъртвата принцеса и седемте богатири“ на Александър Пушкин от 1833 е като тази за Снежанка, но вместо джуджета тук присъстват рицарите богатири.

Замъка Лор и прототипа на Снежанка

Д-р Карлхайнц Бартелс публикува анализ на приказката, от който прави извода, че е възможно, прототип на Снежанка от сборника на Братя Грим да е Мария София фон Ердал (на немски: Maria Sophia Margaretha Catherina von Erthal), родена през 1725 г. в град Лор на Майн (на немски: Lohr am Main) на 65 км югоизточно от Франкфурт на Майн, доживяла дълбока за онова време старост от 71 години. Тя е била благородно момиче, баща ѝ Филип Кристоф фон Ердал (на немски: Philipp Christoph von Erthal), е бил най-висш благородник, наместник на принц-курфюрста на Майнц в Лор, а самият замък – официалната резиденция на принц-курфюрста на Майнц в Лор, е домът на семейството. Градчето и замъкът Лор са обкръжени от една от най-обширните германски гори, гората Шпесарт. Тя се простира на 2110 кв. км. отчасти в Бавария, отчасти в Хесен, в равнините на централното плато при река Майн, известни с легендарните Шпесартски горски разбойници и бракониери (на немски: Spessarträuber) – хора вън от обществото създали своя собствена субкултура. Името на горите идва от Кълвач – Spechts-Hardt, т.е. „Spechts-Wald“ – гора на кълвачите. След смъртта на рождената ѝ майка през 1741, бащата се жени повторно в 1743 г. Мащехата, Клаудия Елизабет фон Рахенщайн (на немски: Claudia Elisabeth von Reichenstein) е властна и изискана жена, която прави всичко на новата си позиция в полза на децата от първия си брак.

Огледало, наричано „Говорещото огледало“ и високо 1,60 м., се намира в Музея на Шпесарт в замъка Лор (на немски: Spessart Museum – Lohrer Schloss, Lohr am Main), където Мария София е родена. То е произведение на Лорския цех за огледала (на немски: Kurmainzische Spiegelmanufaktur), чиято продукция е била любим подарък за европейсите короновани глави, аристократичните дворове и висшето общество чак до Индия и Америка.

Съвременно използване и разпространение

Историята на Снежанка има огромен брой публикации, вариации, адаптации и екранизации за деца в различни жанрове по цял свят.

• Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937) – анимационен филм на Уолт Дисни

Галерия

• 
  1. Кралица пита вълшебното огледало
• 
  2. Снежанка в гората
• 
  3. Джуджетата намират Снежанка заспала
• 
  4. Джуджетата предупреждават Снежанка
• 
  5. Кралицата посещава Снежанка
• 
  6. Кралицата е отровила Снежанка
• 
  7. Принцът събужда Снежанка
• 
  8. Кралицата пристига на сватбата

Външни препратки

• Замъкът на Снежанка в Лор – Уикимапия
• Сайт на Музея на гората Шпесарт в Замъка Лор
• Сайт за Снежанка, замъка Лор и Шпесардската гора Архив на оригинала от 2015-11-01 в Wayback Machine.
• Сайт на гр. Лор на Майн Архив на оригинала от 2014-01-03 в Wayback Machine.
• Замъкът на Снежанка в Лор – снимка Архив на оригинала от 2014-01-03 в Wayback Machine.

Източници

• Jacob Grimm & Wilhelm Grimm: Kinder- und Hausmärchen; Band 1, 7. Ausgabe (children's and households fairy tales, volume 1, 7th edition). Dietrich, Göttingen 1857, page 264 – 273.
• Karlheinz Bartels: Schneewittchen – Zur Fabulologie des Spessarts (2nd edition). Geschichts- und Museumsverein Lohr a. Main, Lohr a. Main 2012, ISBN 978-3-934128-40-8, page 56 – 59.
• Heidi Anne Heiner. „Tales Similar to Snow White and the 7 Dwarfs“. Посетен на 22 септември 2010.
• Kay Stone, „Three Transformations of Snow White“ pp. 57 – 58 James M. McGlathery, ed. The Brothers Grimm and Folktale, ISBN 0-252-01549-5
• Maria Tatar, The Hard Facts of the Grimms' Fairy Tales, p 36, ISBN 0-691-06722-8
• Karlheinz Bartels: Schneewittchen – Zur Fabulologie des Spessarts. Second Edition, Lohr 2012, publisher: Geschichts- und Museumsverein Lohr a. Main, the local historical society, ISBN 978-3-934128-40-8; cf. an academic review by Theodor Ruf: Die Schöne aus dem Glassarg. Schneewittchens märchenhaftes und wirkliches Leben. Würzburg: Königshausen und Neumann, 1994, p. 12ff, 49ff; ISBN 3-88479-967-3
• Summary of Bartel's analysis cf. a handout distributed by the Spessartmuseum Архив на оригинала от 2015-11-01 в Wayback Machine., Schloßplatz 1, Lohr am Main. Cf. also summary of Bartel's analysis: Snow White – a native girl from Lohr am Main.
• Werner Loibl, Schneewittchens herrische Stiefmutter (The domineering stepmother of Snow White), Lohrer Echo, 28.08.1992 with further references.
• ^ Werner Loibl, Die kurmainzische Spiegelmanufaktur Lohr am Main in der Zeit Kurfürst Lothar Franz von Schönborn (1698 – 1729), p. 277f, in the catalogue: Glück und Glas, Zur Kulturgeschichte des Spessarts, Munich, 1984; Loibl is the foremost expert in the history of 17th and 18th-century glasshouses in Germany, according to Dedo von Kerssenbrock-Krosigk, formerly Curator of European Glass at the Corning Museum of Glass (Corning, NY), since 2008 Director of the Hentrich Museum of Glass (Düsseldorf, Germany). Cf. now the history of the 17th- and 18th-century glasshouses in Lohr and in the Spessart written by Werner Loibl: Die kurmainzische Spiegelmanufaktur Lohr am Main (1698 – 1806) und die Nachfolgebetriebe im Spessart, 3 volumes, Aschaffenburg 2012, ISBN 978-3-87965-118-4.
• JG v. Hahn (1864). Griechische und albanesische Märchen, Volume 2, „Schneewittchen“, pp. 134 – 143. W. Engelmann, Leipzig.
• Adapted by Amy Friedman (06/02/2013). "Nourie Hadig (an Armenian folktale)". Uclick.
• Orr, Christopher (2012-06-01). „'Snow White and the Huntsman': The Visuals Dazzle, the Performances Don't“. The Atlantic. Посетен на 4 юни 2013.
• Pushkin, Alexander: „The Tale of the Dead Princess and the Seven Knights“, Raduga Publishers, 1974
• „Snow White and the Seven Dwarfs“. Посетен на 23 септември 2010.
• Barrett, Annie. „Julia Roberts' Snow White movie titled 'Mirror, Mirror' | Inside Movies | EW.com“. Insidemovies.ew.com. Посетен на 27 май 2012.
• Relativity Confirms Julia Roberts In Snow White Pic. Deadline.com.
• Breznican, Anthony (2011-03-26). „Armie Hammer cast as prince in 'Snow White'“. Entertainment Weekly. Посетен на 28 март 2011
• twitter.com
• „US Patent and Trademark Office – Snow White trademark status“. Посетен на 28 юни 2013