Сокол (област Сливен)

Вижте пояснителната страница за други значения на Сокол.

---

Сокол
Сокол 42.405886, 26.092526 Сокол
Общи данни
Население	146 души (15 март 2024 г.) 8,94 души/km²
Землище	16,35 km²
Надм. височина	225 m
Пощ. код	8945
Тел. код	04526
МПС код	СН
ЕКАТТЕ	67831
Администрация
Държава	България
Област	Сливен
Община    – кмет	Нова Загора Галя Захариева (ГЕРБ; 2023)
Сокол в Общомедия

Сокòл е село в Югоизточна България, община Нова Загора, област Сливен.

География

Склонът на Свети Илийските възвишения, северно от село Сокол

Село Сокол се намира на около 36 km югозападно от областния център град Сливен, около 11 km юг-югоизточно от общинския център град Нова Загора и около 18 km североизточно от град Раднево. Разположено е в южното подножие на Светиилийските възвишения, чийто най-висок връх Острата вила (Острия чатал, 415,9 m) е на около 5 km изток-североизточно от селото. Надморската височина в центъра на Сокол е около 225 m. Климатът е преходно-континентален.

През селото минава третокласният републикански път III-5503, който на запад води до връзка в село Радево с второкласния републикански път II-55 и по него на север към град Нова Загора, а на изток през селата Еленово, Златари, Бояджик и Болярско – към град Ямбол.

Землището на село Сокол граничи със землищата на: село Полско Пъдарево на север; село Омарчево на североизток; село Еленово на изток; село Млекарево на юг; село Радево на запад.

В землището на село Сокол има 5 микроязовира.

Почвите са меки, песъчливи, подходящи за отглеждане на трайни насаждения – лозя и овощни дървета (сливи, круши, ябълки, орехи, бадеми и други), а в южните части на землището и за житни култури.

Населението на село Сокол, наброявало 734 души при преброяването към 1934 г. и 783 към 1946 г., намалява до 128 (по служебен документ на НСИ от 2022-12-31) към 2022 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 183 лица, за 163 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за нито едно – към „турска“, за 4 – към „ромска“, за нито едно – към „други“, за 3 – „не се самоопределят“ и за 13 – „не отговорили“.

История

След Руско-турската война (1877 – 1878 г.) по Берлинския договор 1878 г. селото – носещо име Ердуванлии, остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението 1885 г., а през 1906 г. е преименувано на Сокол.

Към Освобождението в селото има 30 турски къщи с 210 жители и 4 български къщи с 24 жители.

При преброяването на населението през 1893 г. в селото има 45 сгради с 269 жители.

Училището в село Сокол е открито – според данни в запазени документи, през 1912 г. В началото се е помещавало в стара постройка, а по-късно (вероятно през 1926 г.) със средства от общината се изгражда нова училищна сграда. От 1912 до 1944 г. училището е основно, от 1944 до 1965 г. – начално и винаги носи името на Васил Левски. Училището прекратява дейността си през 1965 г., като преминава към Народно основно училище – село Еленово.

Читалище „Искра“ е основано на 19 декември 1931 г. и ползва помещение в училищната сграда. На собствена издръжка работи до 1952 г.; доходите му идват предимно от развиваната при доста примитивни условия театрална самодейност и служат за закупуване на книги за читалищната библиотека. През 1940 г. от събраните средства се закупува първият в селото радиоапарат; радиото допринася за разширяване на читалищната дейност. При читалището има женски битов хор, естрадно-сатиричен и смесен танцов състави и инструмен­тална четворка изпълнители на гъдулка, две гайди и кавал. Построената нова сграда на читалището е открита през 1963 г.

Обществени институции

Село Сокол към 2023 г. е център на кметство Сокол.

В село Сокол към 2023 г. има действащо читалище „Искра – 1931“.

Културни и природни забележителности

На около 3,5 km север-североизточно от центъра на село Сокол, на връх Свети Илия в Светиилийските възвишения се намират останките от късноантична и средновековна крепост. На върха през XIV век е построен ислямски молитвен дом – Кадемли Баба Теке. Мястото е известно още като Текето, Тюрбето, Тикята, Ердуванлийското кале. Почти до средата на 20 век е наричано Ердуванлийското теке. Първите писмени сведения за Текето са от османския пътешественик Евлия Челеби. Там са погребани мощите на мюсюлманския светец Мусà чобан, известен с прозвището си Кадемлѝ, принадлежал към ордена на бекташите. Тъй като Кадемли бабà е бил овчар, на 6 май мюсюлманите-дервиши идвали да принесат курбан на светеца. Българите вярват, че в този гроб са погребани мощите на свети Илия (Алия). Хора със здравословни проблеми преспиват тук, колят курбан, палят свещи и принасят дарове на светеца. Българите празнуват на Илинден, а турци и цигани-мюсюлмани – на Гергьовден.

На около 2,4 km югоизточно от центъра на селото се намират останките на укрепеното неолитно селище Химитлията (Плоската могила).

Други

Името на село Сокол носи Нос Сокол на Антарктическия полуостров, разположен в най-северната част на континента Антарктида в относителна близост с най-южния край на Южна Америка.

Външни препратки

• Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-053
• Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-053-3. Актуалност 1980 г. Издание 1985 г.
• Горнотракийска низина. Географска карта
• Източна Румелия. Карта

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.