Стефанина
| Стефанина Στεφανινά | |
| — село — | |
  Стефанина  Стефанина  Стефанина | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Бешичко езеро |
| Надм. височина | 505 m |
| Население | 375 души (2001) |
Стефанина или Стибан (на гръцки: Στεφανινά) е село в Гърция, част от дем Бешичко езеро (Волви) в област Централна Македония с 375 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Стефанина е разположено в южното подножие на Орсовата планина (Кердилия), над Бешичкото езеро (Волви). Долната махала Като Стефанина (Κάτω Στεφανινά) се води отделно селище с 21 жители (2001).
История[редактиране | редактиране на кода]
Средновековие[редактиране | редактиране на кода]
Първото споменаване в историческите източници за Стефанина е в документ от 1083 година, в който доместика на Запада Григорий Бакуриани дарява на основания от него манастир „Света Богородица Петричка“ село Прилонгион (Πριλόγγιον), което вероятно се е намирало около днешна Аспровалта, „в архонтството, наречено Стефаниана“ (κατά την Αρχοντείαν την λεγόμενη Στεφανιανά).[1]
Терминът„архонтство“ (Αρχοντεία) означава военен и административен център на регион. Това архонтство може да е съществувало от първата половина на IX век, ако не и от края на VIII век. Архонтството Стефаниана еволюира през втората половина на XIII век в катепанат Стефаниана, а на юг от него се появява катепанатът Рендина.[1]
В 1258 - 1259 година се споменава „Местността Стефаниана“ (τοποθεσία Στεφανιανών), където терминът местност обозначава катепанат. В 1300, 1318 и 1321 година се споменава като „катепанат Стефаниана“ (Καπετανίκιο Στεφανιανών). Катепанатът изглежда е оцелял поне до 1346 година. В хрисовул от 1346 година на сръбския владетел Стефан Душан за манастира Есфигмен, Стефаниана се споменава без термина катепанат и имаме първото и единствено историческо споменаване на „Стефанианската крепост“ (Κάστρον των Στεφανιανών), чийто кефалия е сръбинът Григорий Прелюб, военачалник на Душан и баща на Тома Прелюбович, по-късно деспот на Янина. Това е периода, в който Сърбия се възползва от Гражданската война във Византия (1341 – 1347) и окупира Македония. Преди това в 1344 година Григорий Прелюб командва сръбска армия, която е победена в битката при Стефаниана от емира на Айдън Омур, съюзник на Йоан VI Кантакузин.[1]
Що се отнася до териториалните граници на катепаната Стефаниана, се смята, че те са се простирали от Орсовата планина (Кердилия) с част от крайбрежната част на Струмския залив до по-широката зона на Богданската планина (Вертискос) и някои части от Лъгадинското и Бешичкото езеро.[1] От църковна гледна точка катепанатът част от Ежовската епископия. В 1307 година той е присъединен към Ежевската епископия, чийто епископ Калистос се подписва като „смирен епископ на Ежево и Стефаниана“. Той продължава да му принадлежи в 1358 година, според писмо, подписано от Матей като „епископ на Ежово и Стефаниана“. Споменава се още веднъж, по същия начин в 1378 година.[1][2]
Крепостните съоръжения останали от Средновековието в Стефанина са две - Кула в западната част на самото село и Палеокастро североизточно от селото в Орсовата планина. Така не е ясно, коя от двете крепости е споменатата в 1346 година „Стефанианска крепост“ (Κάστρον των Στεφανιανών). Възможно е Палеокастро да е първото седалище на катепаната Стефаниана, което вероятно по-късно, през следващите векове, е преместено в рамките на сегашното село Стефанина.[1]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В ΧΙΧ век Стефанина е гръцко село в Лъгадинска каза, заобиколено предимно от турски села. Църквите „Успение Богородично“ и „Свети Димитър и Свети Стефан“ са от XIX век. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Стефанина (Stéphanina), Сярска епархия, живеят 550 гърци.[3]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Стефания, село в оттатъшната страна на Бешишката планина, на ЮИ от Сяр. Местоположение хубаво, но твърде нездраво по причина на близкото блато. Жителите главно се занимават с дърводелство. От Стефания до Сяр през планината има 13 часа; през полето и Еникьойските теснини цели 15 часа; до Сайта има 3 часа. 60 гръцки къщи; църква... Селата Вряста, Маслар, Стефания се казват „мадемски“ села. Това название им останало от сребърните рудници, що се разработвали тук. Граждански са под Лъгадинската каза; жителите са всички гърци, земеделци: обработват близкото край морето поле.[4] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Стибанъ живеят 900 гърци християни.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Стибан (Stiban) има 550 жители гърци и в селото работи гръцко училище.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война в 1913 година Стефанина попада в Гърция.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Παλιόκαστρο Στεφανινών // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 27 февруари 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Ιερός Ναός Αγίου Δημητρίου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 13 декември 2017.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 43. (на френски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 846.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 170.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 196 – 197. (на френски)
| |||||||||||||||||||||||||||||
