Стоилово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стоилово

Храм „Свети Илия“
България
42.0389° с. ш. 27.5182° и. д.
Стоилово
Област Бургас
42.0389° с. ш. 27.5182° и. д.
Стоилово
Общи данни
Население56 души[1] (15 март 2024 г.)
1,16 души/km²
Землище48,656 km²
Надм. височина319 m
Пощ. код8165
Тел. код05952
МПС кодА
ЕКАТТЕ69328
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   – кмет		Малко Търново
Илиян Янчев
(ГЕРБ; 2011)
Стоилово в Общомедия

Стоилово е село в Югоизточна България. То се намира в община Малко Търново, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Стоилово е разположено в планината Странджа и в границите на Природен парк „Странджа“. То е типично странджанско село, разположено върху открояващо се било, оградено от реките Мечи дол (Айдере) от юг и изток и Велека от север. Селото се намира на 9 km от общинския център Малко Търново и на 74 km от областния център Бургас. Уникален климат в съчетание с гора от широколистни и иглолистни масиви. В непосредствена близост се намира голяма кариера за добиване на мрамор в сиво розови разцветки. Високо разположено в силно насечена местност е причина жителите на селото да използват за придвижване магарета и коне, а в отглеждането на животни главно кози. През 2001 г. в селото е имало 100 магарета и около 400 кози. В цяла Странджа планина Стоилово е най-известно с майсторите на плетени кошове. В днешно време селският туризъм и големият интерес към закупуване на стари селски къщи са основният двигател за възвръщане на живота в селото и региона.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава за първи път в османски регистри от 1731 година под името Истуилова. Основните поминъци по това време са овцевъдство, въглищарство и кошничарство, което се практикува и в наши дни. Жителите на селото вземат дейно участие и дават немалко жертви в освободителните войни, особено в Преображенското въстание (1903 г.). Край Стоилово е местността Петрова нива, където през юли същата година е взето решение за начало на въстанието в Одринско. В началото на 1903 година Михаил Герджиков, Пано Ангелов и Никола Равашола създават в Стоилово революционен комитет, в който влизат Тодор Кабалиев, председател, Георги Попов – секретар-касиер[2] и членове Михаил Тодоров Команджиоглу, Райко Димов и Димо Касъров. Стоилово е важен граничен пункт на Организацията.[3]

При потушаването на въстанието Стоилово силно пострадва. Всичките 44 от 120 къщи са изгорени, останалите са ограбени, а сред населението има убити.[4]

Стоилово е присъединено към България през 1913 г. Към 1926 г. в селото живеят 676 души.[5]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост
Общо 66
Българи 64
Турци -
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили -

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Водопадът Докузак
  • Църквата „Свети Илия“ – в нея се намират едни от най-старите олтарни двери (XVII век).[5] През 2018 г. е обявена за паметник на културата с местно значение.[7]
  • Стари странджански къщи (18 – 19 век)
  • Местността Петрова нива
  • Водопадът Докузак, на едноименната река
  • Карстова пропаст „Голямата въпа“ с дълбочина 125 m
  • Близо до селото се намира резервата „Средока“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Стоилово
  • Атанас Желязков Иванов (1872 – след 1943), български революционер, деец на ВМОРО, четник войводата Дико Георгев Джелебов, взел участие в станалото на 6 август в Стоилово сражение; на 23 февруари 1943 година като жител на Стоилово подава молба за българска народна пенсия; молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[8]
  • Георги Попов (1883 – 1964), учител, деец на ВМОРО, секретар-касиер на Стоиловския революционен комитет, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]
  • Георги Стефанов Мазнев; един от първите дейци на ВМОРО в Стоилово; на 22 април 1943 година като жител на Стоилово подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[10]
  • Димо Г. Папазов, деец на ВМОРО, на 22 април 1943 година като жител на Бяла Слатина подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[11]
  • Димо Касъров, деец на ВМОРО, член на Стоиловския революционен комитет[12]
  • Петко Димов Георгов Воденичаров (1872 – ?), български революционер, деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание от лятото на 1903 година с четата на Дико Джелебов, участвал в сражението при Стоилово на 6 август;[13] на 15 април 1943 година вдовицата му Лола Димова, живееща в Стоилово, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена[14] и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[13]
  • Райко Димов, деец на ВМОРО, член на Стоиловския революционен комитет.[15]
  • Стоян Караибишев (Стоян Караибиша) (1852 – 1945) – български революционер, войвода на ВМОРО, роден и починал в Стоилово
  • Тодор Кабалиев (1866 – 1935), български духовник и революционер

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 103.
  3. ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 104.
  4. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 451.
  5. ↑ а б Селища в Природен парк „Странджа“. Малко Търново, Дирекция на Природен парк „Странджа“.
  6. ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  7. ↑ Заседание на Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ) от 21 август 2018 г. // Министерство на културата, 21 август 2018 г. Посетен на 30 август 2018 г.
  8. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 32.
  9. ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 411.
  10. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 128.
  11. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 157 – 158.
  12. ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 403.
  13. ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 329.
  14. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 328.
  15. ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 401.
Населени места в община Малко Търново
Град
Малко Търново (общински център)
Села
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стоилово&oldid=12097819“.