Стража (област Търговище)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Стража (Област Търговище))
Вижте пояснителната страница за други значения на Стража.

Стража
Общи данни
Население755 души[1] (15 март 2024 г.)
34,5 души/km²
Землище21,935 km²
Надм. височина306 m
Пощ. код7738
Тел. код06062
МПС кодТ
ЕКАТТЕ69599
Администрация
ДържаваБългария
ОбластТърговище
Община
   кмет
Търговище
Дарин Димитров
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Стража Руслан Стойнев

Стража е село в Североизточна България. То се намира в община Търговище, област Търговище.

История[редактиране | редактиране на кода]

Древност[редактиране | редактиране на кода]

Налице са археологически сведения за три селища в землището на днешното село, които са населявани от дълбока древност. Първата селищна могила - Калайджи дере, е датирана от халколита. Тя е с диаметър 60 м и височина 4,5 м, разположена на 1 км източно от селото, на десния бряг на приток на река Врана, като попада и в землището на село Руец. Второто разкрито селище - Стража 1, е от неолита и е разположено на 1 км североизточно от селото, в овощна градина на левия бряг на приток на река Врана. Третото селище е населявано през халколита, Римския и Ранносредновековния период. То е разположено на 2 км източно от селото, в местност Падиша, на брега на река Умник, приток на Врана.[2]

Османски период и легенда за името на селото[редактиране | редактиране на кода]

Има легенда за името на селото и неговото възникване. Селото в средните векове 15 - 16 век се е намирало на около 3 км източно от сегашното му местонахождение. Там както е сега населението е било турско и българско. Ражда се обаче красива мома българка, наричана Стратижа. Турците започват да задирят младата и хубава българска жена, а за да я предпази баща и изнася цялото си семейство и се заселва на място, където е сегашното село, или до „Дядо Митковата чешма“. Така започват да прииждат и други семейства и се формира новото селище, чието име е част от името на тази българка.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]

Година на
преброяване
Численост
19341376
19461396
19561154
19651151
19751139
19851061
1992903
2001911
2011726

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 726 100,00
Българи 378 52,06
Турци 286 39,39
Цигани 21 2,89
Други 3 0,41
Не се самоопределят 0 0,00
Не отговорили 38 5,23

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Поради демографския срив Детската градина и училището са затворени. Функционира читалище „Развитие“. Последната сграда на читалището, която се намира в центъра на селото е открита през 1972 година. Преди това то се е помещавало в две стаи в стария център на селото, където се предполага че е основано селото. При разкопките на площада пред читалището трактор пропада и след идването на археолози от Търговищкия исторически музей се установява, че това е древноримска керамична пещ. Те преценяват, че това не представлява историческа ценност и находката е заровена, а отгоре е положен асфалт. Към читалището има сформирана фолклорна певческа група, която има завоюван златен медал от Фолклорния фестивал „Копривщица-2010“.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

В селото има два храма:

Други[редактиране | редактиране на кода]

До 2010 година в селото функционира Дом за деца с увреждания „Св. Мина“, към месец януари 2009 година в него живеят 21 деца и 39 младежи.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]