Стрисовци
| Стрисовци Стрисовци | |
| — село — | |
 | |
  Стрисовци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Пробищип |
| Географска област | Осогово |
| Надм. височина | 474 m |
| Население | 54 души (2002) |
| Пощенски код | 2210 |
| Стрисовци в Общомедия | |
Стрисовци (на македонска литературна норма: Стрисовци) е село в източната част на Северна Македония, община Пробищип.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено югозападно от общинския център Пробищип. Землището на Стрисовци е 16,4 km2, от които земеделската площ е 1549 хектара - 746 хектара обработваема земя, 731 хектара пасища и 72 хектара гори.[1] Селото е разположено амфитеатрално, край коритото на река Белошица.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Според народно предание Стрисовци е старо село, чиито християнски жители били принудени да се изселят от настанили се в селото турци. Последен, към XVIII век, се изселва родът Сатиевци (Сатчиевци), настанил се в Горно Барбарево и Дренак. През ХХ век край селските гробища са запазени основи на църквичка, за която се твърди, че била посветена на Света Петка.[3]
В XIX век Стрисовци е чисто турско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Стрисовци (Строисовци) има 500 жители, всички турци.[4] От тях 5-6 семейства са юруци, а 3-4 - мохаджири от Сърбия.[2] В началото на Балканската война турското население на селото бяга.[2] По-късно някои от местните турци се завръщат, но са затворени от жители на околните села в една плевня и са изгорени.[5] Новите заселници в Стрисовци са предимно от съседните Горно и Долно Барбарево.[2]
В 1948 селото има 433, а през 1971 година – 287 жители.[2] Според преброяването от 2002 година Стрисовци има 54 жители македонци (31 мъже и 23 жени), които живеят в 30 домакинства, а в селото има общо 64 жилища.[1]
Родове[редактиране | редактиране на кода]
Преселници от Горно Барбарево са родовете: Шукевци-Фудулци, Деяновци, Чулевци, Сатиевци, Голубановци, Балабановци, Барборковци и Стойчевци.
Преселници от Долно Барбарево са родовете: Гьорчевци, Каревци, Гаджевци, Богоевци, Чупевци, Каракашци.
През 1935-1936 година, в резултат на провежданата аграрна реформа, в Стрисовци се заселват и са оземлени родовете: Герджовци (от Лесново), Клупчарци (от Горно Кратово), Парговци (от Крилатица), Куковци (от Опила), Бошаци (от Псача) и Бойковци-Янковци (от Луке).[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Сайт на Община Пробищип.
- ↑ а б в г д е Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 120-122 (автор на раздела – Т. Кондев).
- ↑ Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 118, 121 (автор на раздела – Т. Кондев).
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
- ↑ Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 423 (автор на раздела – А. Апостолов).
| |||||||||||
