Стряха

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стряха на къща в Старинен Пловдив.

Стряхата представлява силно изнесен корниз на сграда.[1]

Получаването ѝ е в резултат на просто или двойно наддаване на гредите от покривния гредоред и ребрата над тях. Тя създава впечатление за завършеност на сградата. Ширината ѝ е различна, като достига до 1,5 – 2 m. Състои се от греди и ребра на покривната конструкция, които са обшити с дъски и профилирани летви или измазани. При по-богатите къщи стрехите са изписани.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 11. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104333. с. 4295.