Стърмош
| Стърмош Стрмош | |
| — село — | |
 | |
  Стърмош | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Пробищип |
| Географска област | Манговица |
| Надм. височина | 475 m |
| Население | 294 души (2002) |
| Пощенски код | 2210 |
| Стърмош в Общомедия | |
Стърмош (на македонска литературна норма: Стрмош) е село в източната част на Северна Македония, община Пробищип.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено южно от общинския център Пробищип, в южното подножие на еруптивната планинска верига Плавица — Манговица (Църни връх). Землището на Стърмош е 5,6 км2, като земеделската площ е 527 хектара, от които 387 хектара са земеделски земи, 132 хектара пасища и 8 хектара гори.[1]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Името е от прилагателното стръм, „стръмен“ и наставка -ош. Имената с такъв произход са чести в българската топонимия, например Липош, Мокрош, Дървош.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Стърмош е изцяло българско селце в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 240 жители, всички българи християни.[3]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Стръмош (Strimoche) има 264 българи екзархисти.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Стърмош са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
Според преброяването от 2002 година селото има 294 жители (143 мъже и 151 жени).[1]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Стърмош
Аритон Гаврилов Кръстев, български военен деец, старши подофицер, загинал през Първата световна война[6]- Наум (1879 – 1905), български революционер от ВМОРО, четник на Петър Апостолов[7]
- Свързани със Стърмош
- Тодор Спасов, български революционер, кратовски войвода на ВМОРО. На 6 ноември 1905 година е обграден от турски аскер в Стърмош, като в сражението четата му дава двама убити и един ранен четник[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Сайт на Община Пробищип.
- ↑ Колектив. Езикознание. Том 1 от Славистичен сборник: по случай IV международен конгрес на славистите в София. София, Издателство на Българската академия на науките, 1958. с. 238.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 881.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 382, л. 3
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1а
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 153.
| |||||||||||
