Шикирли Китай
- Вижте пояснителната страница за други значения на Суворово.
| Шикирли Китай Суворове | |
| — селище от градски тип — | |
  | |
 | |
  Шикирли Китай  Шикирли Китай  Шикирли Китай | |
| Страна |  Украйна |
|---|---|
| Област | Одеска област |
| Район | Измаилски |
| Население | 4835 души (2001) |
| Основаване | 1819 г. |
| Град от | 1961 г. |
| Пощенски код | 68633 |
| Телефонен код | +380 4841 |
| МПС код | BH, НН / 16 |
| Часова зона | EET (UTC+2; Лятно часово време – UTC+3) |
| Шикирли Китай в Общомедия | |
Шикирли Китай, Шекерли Китай или Суворово (на украински: Суворове) е селище от градски тип в Южна Украйна, Измаилски район на Одеска област. Заема площ от 5,53 км2.
География[редактиране | редактиране на кода]
Шикирли Китай е разположено в равнинен район, на северозападния бряг на езерото Катлабух, на 36 километра северозападно от Измаил.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Русия 1819-1857[редактиране | редактиране на кода]
Днешното село Шикирли Китай е основано през 1819 година от преселници от българските земи на юг от Дунава, но се приема, че такива заселници в Шикирли Китай е имало и по-рано. Самото име на селото е топоним, останал от ногайските пастири, изселени към 1807-1809 година.[1] Според професор Николай Русев първите български жители на селото пристигат в Шикирли Китай по време на Руско-турската война 1787-1791 г. Въз основа на диалектоложки и фолклорни данни се смята, че тези заселници произхождат от долината на река Тунджа.[2]
В Указ на руския император Александър І от 29 декември 1819 година, регламентиращ статута на българските колонии, Шикирлы Китай е посочено като селище в Измаилски окръг.[3] Църквата в селото, „Св. св. Константин и Елена“ е изградена през 1821 година. През 1835 година в Шикирликитай са регистрирани 110 семейства с 631 жители (339 мъже и 292 жени). 14 от семействата (74 души) са нови преселници, установили се в селото след Руско-турската война от 1828-1829 г.[4]
В 1852 година Шикирликитай, което е част от Горнобуджакския окръг, наброява 1042 жители.[5]
В Молдова (Румъния) 1857-1878[редактиране | редактиране на кода]
Според Парижкия мирен договор от 1856 година южната част на Бесарабия, включително Шикирли Китай, е включена в състава на Молдовското княжество (от 1861 г. – Румъния). Новата граница е прокарана в началото на 1857 година.
В 1858 година молдовските власти разрешават да се открие в селото начално българско училище,[6] в което до 1863 година преподава Никола Козлев, следван от Тодор Божилов (Бужилов[7]) (1863-1866), Иван Караджа (1866-1869), Йон Ушурел (1869-1870), Христо Брусалийски (1870-1871) от Болград, Васил Титов (1871-1872), Иван Плакунов от Болград (1872-1878), Василиса Фитова (1871-1878).[8] От учебната 1868-1869 година румънските власти полагат усилия за румънизация на училището и за измествате на българския език. През 1869 година българският учител преподава само по два часа дневно.[9] Според статистика, изготвена от просветните власти, през 1869 година селото има 177 семейства, едно училище с 48 ученици - момчета. През 1871 година в Шикирликитай функционира и девическо училище, основано и издържано от местната община.[10] През учебната 1872/1873 година броят на учениците в селото е 93 - 70 момчета и 23 момичета.[11]
През 1861-1862 година жители на Шикирли Китай се включват в преселническото движение на бесарабските българи от Румъния в Русия и основават едноименно село в Таврия, по-късно преименувано на Софиевка.[12]
В Русия 1878-1918[редактиране | редактиране на кода]
В периода 1878-1918 година селото отново е в пределите на Русия. В началото на ХХ век Шикирликитай има 432 къщи и 2932 жители, притежаващи 8766 десетини земя.[13]
В Кралство Румъния[редактиране | редактиране на кода]
През 1918-1940 и 1941-1944 година Шикирли Китай е в границите на Кралство Румъния. Според преброяването от 1930 година общият брой на жителите е 4267 души, от които 4095 българи (95,97%), 78 румънци (1,83%), 27 руснаци (0,63%), 26 поляци, 6 гагаузи, 5 гърци, 3 евреи и 1 сърбин.[14]
През 1941-1944 година, по време на румънското управление на Бесарабия през Втората световна война година селото е преименувано на Крал Михай І (Regele Mihai I).
В СССР 1940-1991[редактиране | редактиране на кода]
От края на юни 1940 до юни 1991 година Шикирли Китай е в състава на Съветския съюз. През януари 1941 година е създаден първият колхоз – „А. В. Суворов“. През същата година селото е преименувано на Суворово и е определно за център на район – функция, която изпълнява до 1959 година.[15] През 1941 година съветската власт провежда първите изселвания на „експлоататори“, които засягат 11 по-състоятелни семейства.[16]
От 1944 до 1991 година Суворово отново е част от СССР. В годините след 1944 година е завършена колективизацията, изселени са някои местни жители.[16] В 1944 година е създаден Суворовският районен индустриален комбинат, в който функционират варов и тухлен цех, ковачница за изработка и ремонт на метални изделия за населението. През следващата година са открити химичен, дърводелски цех за производство на мебели, както и цех за металообработване, който обслужва селското стопанство и произвежда стоки за широка употреба. В 1946 година в комбината работят 51 души, а през 1952 - 132. Пред 1952 година е въведен в експлоатация завод за керемиди, в който за една година са произведени 4049 бр. керемиди. През 1944 година е поставено началото на производство на обувки, а през 1947 година - на текстилно производство.[17]
През 1959 година Суворският район е премахнат и селото е включено в състава на Измаилски район. В 1961 година Суворово получава статут на селище от градски тип.
В Украйна[редактиране | редактиране на кода]
От 1991 година Суворово е в състава на независима Украйна, в която е преименувано на Суворове.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Населението му възлиза на 4835 души (2001). Гъстотата е 874 души/км2. По-голяма част от жителите са българи.
Демографско развитие:
- 1852 – 1042 души[5]
- 1930 – 4267 души;
- 1970 – 6400 души;
- 2001 – 4835 души.
Езици[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:[18]
| Роден език | Численост | Дял (в %) |
| Общо | 4835 | 100.00 |
| Български | 3435 | 71.04 |
| Руски | 747 | 15.44 |
| Украински | 383 | 7.92 |
| Молдовски | 173 | 3.57 |
| Цигански | 47 | 0.97 |
| Гагаузки | 22 | 0.45 |
| Беларуски | 13 | 0.26 |
| Немски | 1 | 0.02 |
| Румънски | 1 | 0.02 |
| Други | 13 | 0.26 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Николай Русев – историк
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Червенков, Николай и Иван Грек. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще, София 1993, с. 14-15, Шабашов, Андрей и Сергей Гизер. Названия болгарских населенных пунктов ногайского произхождения, в: Българите от Молдова и Украйна – език, литература, история, култура и образование. Международна научно-практическа конференция, София 2009, с. 100-101.
- ↑ Николай Русев: Българите в Молодова имат свой университет, Стандарт, 20 декември 2004[неработеща препратка]
- ↑ Новаков, Савелий З. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бессарабии (1857-1918), Chişinău 2004, с. 515-518.
- ↑ Duminica, Ivan. Coloniile bulgarilor în Basarabia (1774–1856). Chișinău: Lexon-Prim, 2017. p. 266, 274.
- ↑ а б Новаков, С. З., пос. съч., с. 528.
- ↑ Сюпюр, Елена. Българската емигрантска интелигенция в Румъния през XIX век, София 1982, с. 23, 217.
- ↑ Сюпюр, Елена. Българските училища в Румъния през ХIХ век 1858 - 1877. Документи., София, 1999, с. 193, 218.
- ↑ Челак, Екатерина. Училищното дело и културно-просветният живот на българските преселници в Бесарабия (1856-1878), София 1999, с. 230. Според други данни Н. Козлев е учител в Шикерли Китай до 1860 година – вижте Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 343.
- ↑ Челак, Е., пос. съч., с. 90.
- ↑ Сюпюр, Елена. Българските училища в Румъния през ХIХ век 1858 - 1877. Документи, София, 1999, с. 326, 373-374.
- ↑ Жечев, Николай. Два документа за учебното дело в Южна Бесарабия от 60-70-те години на ХІХ век, Известия на научния архив на БАН, книга IV, 1968, с. 99.
- ↑ Червенков, Николай и Иван Грек. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще, София 1993, с. 34.
- ↑ Державин, Н. С., Болгарскиія колониіи въ Россіи, Сборникъ за народни умотворения и народописъ, книга XXIX, София 1914, с. 27.
- ↑ Rezultatele recensământului din 1930 în judeţul Ismail, р. 2., архив на оригинала от 5 март 2014, https://web.archive.org/web/20140305182238/http://dediserver.eu/hosting/ethnodoc/data/MO_Ismail_1930.pdf, посетен на 14 май 2010
- ↑ „Суворово“ в: „История городов и сел Украинской ССР“, Том „Одесская область“, стр. 462-463.
- ↑ а б Бесарабските българи за себе си. Съставители Петър-Емил Митев и Николай Червенков, София 1996, с. 167 (спомени на Афанасий Стоянов).
- ↑ Татарко Ірина. Розвиток промисловостi в болгарських селах Ізмаїльської областi УРСР та пiвдня МРСР в 1944–1954 рр. Бесарабските българи: история, култура и език : (25-годишнина на групата «Етнология на българите» в Центъра по етнология на Института за културно наследство, АНМ и 20-годишнина на Научното дружество на българистите в Република Мол- дова). Кишинев, 2014. С. 223–226.
- ↑ „Linguistic composition, Odeska oblast: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 23 април 2018. (на украински)
| ||||||||||||
