Сузан Петрили

Сузан Петрили
Susan Petrilli
	Сузан Петрили Susan Petrilli
италианска семиотичка
Родена	3 ноември 1954 г. (69 г.) Аделаида, Австралия
Националност	Италия
Научна дейност
Работила в	Университет в Бари
Семейство
Уебсайт	www.susanpetrilli.com
	Сузан Петрили в Общомедия

Сузан Петрили (на италиански: Susan Petrilli) е професор по философия и теория на езика в Департамента по езикови практики и анализ на текста в Университета на Бари, Италия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сузан Петрили е бакалавър cum laude по Лингвистика и чужди литератури с дипломна работа по наратология на тема „Burmese Days“ (1977), магистър cum laude по Литература с дипломна работа за връзката между художествен текст и философска мисъл на тема „Lo Zibaldone di Giacomo Leopardi“ (1980) и доктор по Теория на езика и науката за знаците (1993) в Университета в Бари.^[1]

Между 1980 и 1986 г. Сузан Петрили е лектор по английски в Университета в Бари. Доцент по семиотика (2000).^[1]

Сузан Петрили в България[редактиране | редактиране на кода]

Сузан Петрили участва в работата на Четвъртата ранноесенна школа по семиотика на Нов български университет (през 1998 г.)^[2].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

(в съавторство с Аугусто Понцио). Man as a sign: essays on the philosophy of language. Mouton de Gruyter, 1990, 412 p.
(в съавторство с Аугусто Понцио). Signs of Research on Signs. – В: Semiotische Berichte, Jg. 22, 3, 4/1998, 183 pp.
(в съавторство с Аугусто Понцио). Il sentire della comunicazione globale. Meltemi, 2000.
(в съавторство с Томас Сибиък и Аугусто Понцио). Semiotica dell'io. Meltemi, 2001.
(в съавторство с Аугусто Понцио). Thomas Sebeok and the Signs of Life. Icon, 2001, 77 p.
Views In Literary Semiotics (Language, Media & Education Studies). Legas Publishing, 2003, 141 p.
(в съавторство с Аугусто и Джулия Понцио). Reasoning with Emmanuel Levinas. Legas, 2005, 53 p.
(в съавторство с Аугусто Понцио). Semiotics Unbounded: Interpretive Routes through the Open Network of Signs (Toronto Studies in Semiotics and Communication). University of Toronto Press, 2005, 670 p.
(в съавторство с Аугусто Понцио). Semiotics Today: From Global Semiotics to Semioethics, a Dialogic. 2007.
Signifying and Understanding: Reading the Works of Victoria Welby and the Signific Movement (Semiotics, Communication and Cognition). De Gruyter Mouton, 2009, 1048 p.
Sign Crossroads in Global Perspective: Semioethics and Responsibility. Transaction Publishers, 2010, 330 p.
Altrove e altrimenti. Filosofia del linguaggio, critica letteraria e teoria della traduzione. Mimesis, 2012.
(в съавторство с Винсънт Колапиетро). Expression and Interpretation in Language. Transaction Publishers, 2012, 318 p.
(в съавторство с Аугусто и Лучано Понцио). Interferenze. Pier Paolo Pasolini, Carmelo Bene e dintorni. Cinema. Mimesis, 2012.
The Self as a Sign, the World, and the Other: Living Semiotics. Transaction Publishers, 2013, 347 p.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б CV на Сузан Петрили Архив на оригинала от 2006-07-16 в Wayback Machine. на личния ѝ сайт ((en)).
↑ EFFS 1998: September 17-20, 1998 („L'Otherness: Signness, Perception, Presentation“) Архив на оригинала от 2012-08-01 в Wayback Machine., програма на школата на сайта на Югоизточноевропейския център по семиотика ((en)).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

[SP-1] а ^б CV на Сузан Петрили Архив на оригинала от 2006-07-16 в Wayback Machine. на личния ѝ сайт ((en)).

[2] EFFS 1998: September 17-20, 1998 („L'Otherness: Signness, Perception, Presentation“) Архив на оригинала от 2012-08-01 в Wayback Machine., програма на школата на сайта на Югоизточноевропейския център по семиотика ((en)).

[1]

[2]