Сфелинос
| Сфелинос Σφελινός | |
| — село — | |
 Панорама на селото | |
  Сфелинос  Сфелинос  Сфелинос | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Зиляхово |
| Географска област | Зъхна |
| Надм. височина | 471 m |
| Население | 448 души (2001) |
| Пощенски код | 620 42 |
| Телефонен код | 2324 |
| Сфелинос в Общомедия | |
Сфелино̀с (на гръцки: Σφελινός) е село в Република Гърция, дем Зиляхово, област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е в историко-географската област Зъхна, в южното подножие на планината Сминица (Меникио). От демовия център Зиляхово (Неа Зихни) е отдалечено на около 6 километра в североизточна посока.
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името е от началната форма *Свѝлино, която е от личното име Свила, образувано по модела на Неделино от Неделя, Кунино от Куна и така нататък. Сравнимо е село Сфилци в Кожанско.[1]
Йордан Заимов също смята, че името Σφελινός има българска етимология, но произлиза от Воляне от сандхи поради свързване с члена της или предлога εις. Сравнимо е с Неволяни.[2]
Средновековие[редактиране | редактиране на кода]
На 4 km северно от Сфелинос и на 1,5 km западно от Скрижово е разположена средновековната крепост Градище.[3]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Света Троица“ е трикорабна базилика от XIX век.[4]
Гръцка статистика от 1866 година показва Сфилинон (Σφηλινόν) като село със 750 жители гърци.[5] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сфилинон (Sphylinon) живеят 1020 гърци.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Свилино (Svilino) е посочено като село със 140 домакинства и 510 жители гърци.[7] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Сфелинос като село със 131 гръцки къщи.[8]
Според Георги Стрезов към 1891 Шелинос е гръцко село.[9]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Шилиносъ (Свелиносъ) брои 720 гърци.[10]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Шелинос (Chelinos) има 750 гърци.[11]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Дзирина[12] | Τζίρινα | Мелахринон | Μελαχροινόν[13] | местност на И от Зиляхово и на ЮЗ от Сфелинос[12] |
| Сливна[12] | Σλίβνας | Дамаскинорема | Δαμασκηνόρεμα[13] | река в Сминица на С от Сфелинос[12] |
| Градищка[12] | Γκραντίσκος | Ктисмено Рема | Κτισμένο Ρέμα[13] | река на С от Сфелинос, извираща от връх Градище в Сминица[12] |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 187 – 188.
- ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 55.
- ↑ [s Κάστρο Σφελινού] // Ελληνικά Κάστρα, 26 януари 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Church of the Holy Trinity in Sfelino // Corect. Архивиран от оригинала на 2014-11-09. Посетен на 9 ноември 2014.
- ↑ Σχινά, Ν. „Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία“, τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 46. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146 – 147.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240 – 241. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 3.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202 – 203. (на френски)
- ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1046. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||
