Сюли Прюдом
| Сюли Прюдом René Armand François Prudhomme | |
| френски поет и писател | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 7 септември 1907 г.
Шатне Малабри, департамент О дьо Сен, Франция |
| Погребан | Пер Лашез, Париж, Франция |
| Националност |  Франция |
| Работил | чиновник в нотариална кантора |
| Литература | |
| Псевдоним | Сюли Прюдом |
| Период | от 1865 г. |
| Жанрове | стихотворение, есе |
| Направление | парнасизъм, символизъм |
| Награди |  Нобелова награда за литература (1901) |
| Семейство | |
| Съпруга | няма |
| Подпис |  |
| Сюли Прюдом в Общомедия | |
Рене Франсоа Арман Прюдом (на френски: René Armand François Prudhomme), известен като Сюли Прюдом (на френски: Sully-Prudhomme), е френски поет и есеист, носител на Нобелова награда за литература за 1901 г.
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 16 март 1839 г. в Париж, Франция, в семейството на търговец. Баща му умира, когато той е едва 2-годишен и детството му преминава в изключителна бедност. Майка му е принудена да се пресели в къщата на брат си.
На 8-годишна възраст Прюдом постъпва в лицея „Бонапарт“, където се увлича от математиката, философията и класически езици. След като завършва лицея се готви да постъпи в политехническото училище с намерение на стане инженер, но сериозно заболяване на очите го принуждава да се откаже. За да изкарва прехраната си, става служител в стоманолеярния завод „Шнайдер – Крьозо“, но скоро напуска и се връща в Париж, където известно време учи право. През 1860 постъпва като чиновник в кантора на нотариус, а вечер изучава литература, философия, пише поезия и през 1865 излиза от печат първият му поетичен сборник „Строфи и поеми“ (на френски: Stances et Poèmes), подписан с псевдонима Сюли Прюдом (пълното име на баща му). Френският критик Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов дава висока оценка на тази първа книга, а всеобщото одобрение го окуражава да се посвети изцяло на литературата. На следващата година издателят Алфонс Льомер включва стиховете на Сюли Прюдом в сборника, озаглавен „Съвременният Парнас“ (на френски: „Le Parnasse contemporain“), който става литературен манифест на „парнасците“ – млади поети, застанали срещу лирическата екзалтираност на романтическата школа.
В началото на 1870 г. поетът е потресен силно, когато в продължение на буквално няколко дена умират майка му, чичо му и леля му. През юли същата година започва Френско-пруската война и Прюдом постъпва като доброволец в опълчението. Продължителната обсада на Париж от пруската армия и тежкият живот във военното време съсипват здравето му и той получава парализа на нозете. По време на лечението пише патриотични стихове, които излизат в книгата „Военни впечатления“ (на френски: Impressions de la guerre, 1870).
През 1881 е избран за член на Френската академия. През 1901 става първият лауреат на Нобелова награда за литература: „за забележителни литературни достойнства, висок идеализъм и художествено съвършенство, а също за необичайно съчетание на душевност и талант, за което свидетелстват неговите книги“. Това е неочаквано за всички, които смятат за най-вероятния претендент Лев Толстой. Международният спор и жестоката критика от страна на някои литературни среди, които считат, че Прюдом не е достоен за тази премия, влошават здравето му. Заради парализата той не участва лично при награждаването и дипломата му на лауреат е връчена на посланика на Франция в Швеция. Нобеловата премия той подарява за издаване на първи поетични книги на млади френски поети.
Вече сериозно болен, поетът се обръща към християнската апологетика на Блез Паскал и пише трактата „Истинската религия на Паскал“ (на френски: „La Vraie Religion selon Pascal“, 1905). В произведението си „Психология на свободния избор“ (на френски: „Psychologie du libre arbitre“, 1906) Сюли Прюдом стига до извода, че свободата на избора е заложена в природата и следователно е оправдана.
Умира на 6 септември 1907 година във вилата си в Шатне Малабри край Париж на 68-годишна възраст. Погребан е в гробището Пер Лашез.
По стихове на Прюдом Габриел Форе и Цезар Франк създават музика.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
Поезия
- Stances et Poèmes, 1865
- Les Épreuves, 1866
- Les Solitudes, 1867
- Les Destins, 1872
- La France, 1874
- Les Vaines tendresses, 1875
- Le Zénith, poème, 1876
- La Justice, 1878
- Poésie, 1865 – 1888
- Le Prisme, poésies diverses, 1886
- Le Bonheur, 1888
- Épaves, 1908
Философски трудове
- La Vraie Religion selon Pascal: recherche de l'ordonnance purement logique de ses Pensées relatives à la religion: suivie d'une analyse du Discours sur les passions de l'amour, Paris, F. Alcan, Bibliothèque de philosophie contemporaine, 1905
Различни текстове в проза
- „La tour Eiffel, discours de M. Sully Prudhomme“ in Revue scientifique, 20 avril 1889
- „Les autographes de „la nature“: M. Sully Prudhomme“ in La Nature, no887 – 31 mai 1890
- „Sur l'origine de la vie terrestre“ in Revue de Métaphysique et de Morale, t. 1, 1893, p.324 – 345
- „L’esprit scientifique et la théorie des causes finales“ in Revue scientifique, 28 janvier 1899
- „L’anthropomorphisme et les causes finales“ in Revue scientifique, 4 mars 1899
- „Le darwinisme et les causes finales – Réponse à Charles Richet“ in Revue scientifique, 15 avril 1899
- „Méthodes expérimentales et causes finales – Réponse à Charles Richet“ in Revue scientifique, 20 mai 1899
- „Critique du principe finaliste et de ses applications à la science“ in Revue scientifique, 12 août 1899
- „Le libre arbitre devant la science positive“ in Revue scientifique, 9 décembre 1899
- „Les causes finales – Septième et dernière lettre à M. Charles Richet“ in Revue scientifique, no17 – 25 avril 1902
- Journal intime: lettres-pensée, 1922
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) На страницата на Нобеловите награди
- ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Сюли Прюдом, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
- Произведения на Сюли Прюдом в
Моята библиотека
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sully Prudhomme в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
