Тагатоза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тагатоза
Обща информация
Наименование по IUPAC (3S,4S,5R)-1,3,4,5,6-
Pentahydroxy-hexan-2-1
Други имена -
Молекулна формула C6H12O6
SMILES ?
3D структура тук
Моларна маса 180.16 g/mol
Външен вид бели кристали
CAS номер 17598-81-1
Свойства
Плътност и фаза -
Разтворимост във вода разтворим
Точка на топене 133 – 135 °C
Точка на кипене
Освен където е обявено друго, данните са дадени за
материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa)
Права и справки

Тагатозта е кетохексоза – монозахарид съставен от шест въглеродни атома и кето-група. Тя е подсладител. Често се открива в млечни продукти и има много близък цвят до захарта (захароза) като притежава 92% от нейната сладост, но само 38% от калориите и.

Тъй като се матаболизира по начин различен от този на захарозата, сукрозата има минимален ефект върху нивата на кръвната захар и инсулина. Тагатозата е и съществено по-безопасна за зъбното здраве.

Получаване[редактиране | редактиране на кода]

Тагатозата се среща с не особено големи количества в млечните продукти. Промишлено се произвежда от лактоза, която първо се хидролизира до глюкоза и галактоза. Галактозата се изомеризира при алаклни условия до D-тагатоза от калциев хидроксид (Ca(OH)2). Получената смес се пречиства, а такатозата се кристализира за да се получи твърд продукт.

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

D-Тагатозата е патентована като подсладител през 1988 г. от G. Levin.[1] От окромври 2003 се произвежда промишлено като хранителна добавка. Употребява се предимно в САЩ, Канада и РЮА докато в Европейският съюз се очаква становището на Европейската агенция по безопасност на храните.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Във воден разтвор тагатозата формира фуранозни и пиранозни пръстени, като значително преобладават пиранозните форми.

D-Тагатоза
Линейна форма Пръстена форма

α-D-Тагатофураноза 1%

β-D-Тагатофураноза 4%

α-D-Тагатопираноза 79%

β-D-Тагатопираноза 16%

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. A Natural Way to Stay Sweet. NASA. Посетен на 2 септември 2009. Архив на оригинала от 2005-01-06 в Wayback Machine..

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]