Танкмар
| Танкмар Thankmar (Tammo) | |
| благородник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Род | Саксонска династия |
| Баща | Хайнрих I Птицелов |
| Майка | Хатебурга Мерзебургска |
| Братя/сестри | Герберга Саксонска Хедвига Саксонска Бруно Ото I Хайнрих I |
Танкмар (на немски: Thankmar, Temma, Tanno; * 900/906, † 28 юли 938, замък Ересбург) от фамилията Лиудолфинги, е единственият син на германския крал Хайнрих I Птицелов и първата му съпруга и Хатебурга, дъщеря на граф Ервин от Мерзебург.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
След тригодишен брак баща му изпраща майка му в манастир и задържа нейното наследство. Танкмар е лишен от баща му от наследството на майка му и въстава против новия крал, малкия му полубрат Ото I, когато той дава на граф Геро маркграфството на Зале и средна Елба, които Танкмар очаква да получи. Той се съюзява с граф Вихман I от род Билунги, зет на мащехата му Матилда Вестфалска, и с херцог Еберхард от Франкония от Конрадините, брат на умрелия крал Конрад I. Танкмар се предава на 28 юли 938 г. в Ересбург на маркграф Херман Билунг, но е наднат в капелата на замъка и оставя пред олтара гердана и оръжието си. Тогава той е прободен с копие в гърба през прозореца от един васал Магинцо, който му открадва гердана и оръжията. Когато Ото чува това е много тъжен. Той нарежда убийството на неговия сподвижник.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Thankmar 938[неработеща препратка] Regesta Imperii e.V., Akademie der Wissenschaften und der Literatur, Mainz
- Видукинд, Die Sachsengeschichte des Widukind von Corvey, in: Quellen zur Geschichte der sächsischen Kaiserzeit, übersetzt von Albert Bauer, Reinhold Rau (Freiherr vom Stein- Gedächtnisausgabe 8), Darmstadt 1971, S.1 – 183.
- Johannes Laudage, Hausrecht und Thronfolge. Überlegung zur Königserhebung Otto des Großen und zu den Aufständen Thankmars, Heinrichs und Liudolfs, in: Historisches Jahrbuch 112 (1993), S. 23 – 71.