Тигелин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тигелин
преториански префект
Роден
около 10 г.
Починал
69 г. (59 г.)
Тигелин в Общомедия

Гай Офоний Тигелин или Софоний (на латински: Gaius Ofonius Tigellinus; Ophonius Tigellinus; Sophonius; * в Агригент; † 69 г.) е съветник на Нерон, живял в периода 10 – 69 г. От 62 до 68 г. той е преториански префект и фактически управлява вместо императора.

По време на управлението на Калигула Тигелин е изгонен в Гърция (39 г.),[1] заради изневяра с Юлия Ливила, сестрата на императора, но през 41 г. Клавдий го извиква отново.

Той забогатява след получаване на наследство, купува земя в Апулия и Калабрия и се занимава с отглеждане на коне за надбягване. Той печели доверието на Нерон и му помага при неговите порочия и жестокости и го предизвиква за това.[2]

Тигелин става префект на вигилиите и през 62 г. префект на преторианската гвардия.[3] Той участва в убийството на Нероновата съпруга Октавия.[4] През 65 г. той и Попея Сабина образуват държавен съвет и е отличен като триумфатор (ornamenta triumphalia).[5] При дългото пътуване на Нерон през Гърция през 66 г., Тигелин е в групата на придружителите на императора. Когато се забелязва залеза на Нерон, той го напуска и заедно с Нимфидий Сабин накарват преторианската гвардия също да го изостави.

При Галба той е накаран да предаде командването си, но успява да спаси живота си чрез големи подаръци на Виний, любимецът на императора и неговата дъщеря.[6] Ото при постъпване на трона решава да го отстрани. Тигелин научава в баните на Синуеса, че трябва да умре, и си прерязва гръкляна[7] през януари 69 г. в хода на гражданската война.

Тигелин има дъщеря, която става съпруга на сенатора Гай Косуциан Капитон.[8]

Сведения за Тигелин има при Тацит (в 14, 15 и 16 книги от „Анали“ и 1 кн. „Истории“) и при Плутарх (в биографията на Отон).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дион Касий 59, 23, 9.
  2. Тацит, Annalen 14, 51, 2; Scholien: Ювенал 1, 155.
  3. Тацит, Historien 1, 72.
  4. Тацит, Annalen 14, 60, 3; Дион Касий 62, 13, 4.
  5. Тацит, Annalen 15, 58ff.; 15, 72.
  6. Плутарх, Galba 17; Светоний, Galba 15, 2.
  7. Плутарх, Otho 2.
  8. Тацит, Annalen 14, 48, 1; 16, 17, 5.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]