Тисеон
| Тисеон Τισαίον | |
 Тисеон, поглед от югозапад | |
  Местоположение на картата на Волоско | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Гърция |
| Най-висок връх | Ѐвзонос |
| Надм. височина | 644 m |
Тисеон (на гръцки: Τισαίον), още Тисео (на гръцки: Τισαίο) е планинско възвишение в южната част на полуостров Магнезия в Гърция. Най-висок връх е Ѐвзонос (на гръцки: Εύζωνος) с височина 644 m.[1]
Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]
Положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]
Тисеон е разположен в източната част на полуостров Трикери, част от по-големия полуостров Магнезия и огражда Пагасетийския залив от юг.
Масивът има издължено линейно било с ориентация изток-запад, дължина 12 km и средна ширина 3 km. На запад малка седловина отделя Тисеон от крайните части на полуостров Трикери, където е разположен едноименния град. На изток е всечен заливът Андриами. Северните склонове на планината се спускат стръмно към Пагасетийския залив, където се вдава нос Маратя и оформя два малки залива – Трикери и Лимнионас. Южните склонове на Тисеон са много стръмни и оформят три добре изразени носа – Айос Ватос, Вати и Грива. Между тях са заливите Канапица и Пурнари.
Южните склонове на Тисеон и бреговете на остров Евбея затварят широкия 10 km проток Трикери. През него се осъществят основните морски връзки между градовете Ламия, Лариса и Волос, и Бяло море.
История[редактиране | редактиране на кода]
През 208 г. пр. Хр. по време на Първата Македонска война цар Филип V разполага войските си в тесалийска Скотуса, противопоставяйки се на римляните в опитите им да завладеят Евбея и проливите около нея. Той следи движението им чрез система от кули за светлинна сигнализация, изградени на височината Тисеон, във Фокида, Евбея и на Пепарет (античен Скопелос).[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 269. (на гръцки)
- ↑ Ливий, Ab Urbe condita libri xxviii. 5.17.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Gutenberg, Ab urbe condita (Historia de Roma), Libros XXVII a XXXVI – Тит Ливий (англ.)