Тодоричене

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тодоричене
Общи данни
Население438 души[1] (15 март 2024 г.)
14,4 души/km²
Землище30,502 km²
Надм. височина191 m
Пощ. код5781
Тел. код06986
МПС кодОВ
ЕКАТТЕ72552
Администрация
ДържаваБългария
ОбластЛовеч
Община
   кмет
Луковит
Иван Грънчаров
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Тодоричене
Валентин Петков
(ГЕРБ)

Тодоричене е село в Северна България. То се намира в община Луковит, област Ловеч.

География[редактиране | редактиране на кода]

Тодоричене е малко и красиво село, намиращо се на 5 km от град Луковит и на 50 km от град Ловеч. Селото се отличава с красива природа и плодородна почва. В покрайнините на селото преминава река Златна Панега. По пътя за с. Дерманци се намира язовир Тодоричене.

История[редактиране | редактиране на кода]

За пръв път селото се споменава в най-ранния Османски данъчен регистър от 1430 г. като Тодориджа (Тодорича). В началото на османското владичество, а вероятно и по време на Втората българска държава, е влизало в каза (област) Мроморнича (бълг. Мраморница). През XVIII век са го нарекли Тодоричане.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В селото се намира многовековната и най-голяма църква в цялата община Луковит „Света Параскева“, която е реставрирана през 2009 г. и е открита за Великденските празници през 2010 г.

В центъра на селото се намира параклисът „Св. Илия“ (снимка Архив на оригинала от 2016-06-11 в Wayback Machine.).

В близост до параклиса има паметник на баща и син – партизани (снимка Архив на оригинала от 2016-06-11 в Wayback Machine.), (снимка Архив на оригинала от 2016-06-11 в Wayback Machine.).

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Бал на селото на 14 февруари всяка година.
  • Празнуване Бабин ден.
  • Съборът на селото е на 2 август всяка година.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Тома Стефанов Томов – Владо, зам.-министър на земеделието по времето на Станко Тодоров
  • Марин Дочев – партизанин от отряд „Г. Бенковски“

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Васил Симеонов-Чавдар – „Последното робство“ – записки, издателство БКП 1970 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]