Транспорт в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Транспортът в България е опосредстван от наличието на сухопътна, в това число и железопътна, въздушна, морска и тръбна транспортна мрежа. В процес на усилено изграждане са магистралите, за които се очаква да дадат положителен икономически ефект за България.

Сухопътен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Пътища в Княжество България към 1908 г.
Железопътна мрежа в Царство България към 1912 г.

Първата железопътна линия в България е въведена в експлоатация през 1866 г. и свързва градовете Русе и Варна.

Железопътен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Карта на българската железопътна мрежа

В България са построени 4294 километра релсови пътища. Страната е свързана с железопътни пътища с Гърция, Румъния, Турция и Сърбия. Пряка железопътна връзка със Северна Македония не съществува. Използва се стандартното междурелсие с размер 1435 мм, което е и най-разпространено в света. Междурелсието на теснолинейката „Септември — Добринище“ е с размер 760 мм.

Автомобилен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Автомагистрала „Хемус“ на влизане в прохода „Витиня“
Карта на българската пътна мрежа

Пътищата от републиканската пътна мрежа са класифицирани „според административно-стопанското си значение и функциите си в транспортната система в следните класове“: магистрали, първокласни, второкласни и третокласни.[1] Магистралите са седем на брой.

Воден транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Речен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Морски транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Въздушен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Правилник за прилагане на Закона за пътищата, чл. 6., ал. 1. В сила от 01.12.2000 г. Приет с ПМС № 245 от 24.11.2000 г.