Трендафил

Трендафил

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophyta) (без ранг): Покритосеменни (Angiospermae) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Розиди (rosids) (без ранг): Фабиди (fabids) разред: Розоцветни (Rosales) семейство: Розови (Rosaceae) род: Роза (Rosa) вид: Трендафил (R. multiflora)

Научно наименование

Rosa multiflora Thunb.

Трендафил в Общомедия

[ редактиране ]

Трендафилът (Rosa multiflora) е вид роза, известна още под наименованието японска роза. Родината ѝ е Източна Азия, Китай, Япония и Корея.

Описание

Трендафилът е многогодишен храст, цъфтящ на гроздове от май до октомври в бяло, розово, червено, лилаво, жълто и пурпурно. Има пълзящи стебла с остри закривени тръни и достига височина от 5 метра. Листата са сложноцветни, дълги 5 – 10 cm, разположени едно срещу друго на стеблото, тъмно зелени отгоре и бледи отдолу. Цветовете на растението са с по 5 венчелистчета и множество жълти тичинки, с приятно ухание. Те са хермафродити и се опрашват от пчелите. Плодчетата му, узряват през септември и са издръжливи на зимния студ, те са червени на цвят и приличат на тези на шипката.

Употреба

Rosa Multiflora се отглежда като декоративно растение. Използва се и като подложка за присаждане на други декоративни сортове роза.

В Северна Америка видът се счита за инвазивен вид, въпреки че е внесен целенасочено като средство за опазване на почвата, като естествен плет на границата на пасищата и за привличане на диви животни. На някои места трендафилът е категоризиран дори като плевел, въпреки че е отлична храна за кози.

Галерия

• 
  Цяло растение
• 
  Сноп клонки
• 
  Шума
• 
  Цвят отблизо
• 
  Плодове
• 
  Хибрид с червени цветове

Трендафилът в българския фолклор

Трендафилът, като местно цвете, намира място в народното творчество и автори от България. Сред най-известните, от които, са:

• „Хубавото момиче, на устните на което цъфвал трендафил“ – приказка на Елин Пелин
• „Речи чекръче!“ – народна приказка
• „Детенце да погледа лазарки“ – народна песен

В Добринище, на Гергьовден се изпълнява българската традиция „Топене на китки“. От предишната вечер младите моми топят своите китки във вода и ги оставят да пренощуват под цъфнал трендафил. На Гергьовден от ранни зори жителите на Добринище пръскат къщите си с тези китки за берекет и благополучие на цялото семейство.