Тропизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Геотропизъм на корен и стъбло

Тропѝзъм (от гр. τρόπος – „завой“) – растежно движение, обикновено при растенията, в отговор на някакъв дразнител.[1] При него настъпва по-интензивен растеж от едната страна на растението или растителния орган при което той се извива по направление на дразнителя. Когато посоката на растежа е към дразнителя, това е положителен тропизъм, а когато е в обратната посока – отрицателен тропизъм. За разлика от таксиса, тропизмът не е свободно движение, а нарастване в определена посока.

Типичен пример е отрицателният геотропизъм на стъблото и положителният геотропизъм на корена, при което те нарастват съответно нагоре и надолу, независимо от положението на семето в почвата.

Няколко вида тропизъм може да са характерни за един и същи орган и едновременно (сумарно) да регулират растежа. Така например, коренът проявява както геотропизъм, така и хидротропизъм. При засушаване хидротропичната реакция на корена се засилва и той нараства към източника на влага.[1]

Видове тропизъм[редактиране | редактиране на кода]

Според вида на дразнителя се различават следните видове тропизъм:

вид тропизъм дразнител
хемотропизъм химично вещество
геотропизъм
или гравитропизъм
гравитация
фототропизъм светлина
хидротропизъм вода
термотропизъм температура
електротропизъм ел. поле
тигмотропизъм допир

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  • Таксис – свободно движение по посока на дразнителя

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Димитров, Стоян, Делипавлов, Димитър, Денчева, Лиляна. Ботаника. София, Земиздат, 1991. с. 76.