Уакашу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Woodblock print by Ishikawa Toyonobu of kabuki actors Nakamura Shichisaburō II and Sanogawa Ichimatsu, signed „Meijōdō Ishikawa Shūha Toyonobu zu“, 1740s.
Гравюра върху дървено блокче от Тойонобу Ишикава, ок. 1740, показващ двама актьори, изобразяващи уакашу (вляво) и възрастен мъж (вдясно). Обърнете внимание на разликата в прическата.

Уакашу (на японски :на японски: 若衆, в превод „млад човек/младеж“) е исторически японски термин, означаващ юноша, използван предимно през периода Едо, преди 1868 г. Статусът на Уакашу се изобразявал с прическа.

Външен вид и церемонии[редактиране | редактиране на кода]

Уакашу най-правилно се счита момче на възраст, на която главата му е била частично обръсната (маегами) (около 7 – 17 годишна възраст), след която всяко момче излиза от ранна детска възраст и може да започне официално образование, чиракуване или работа извън дома, и церемонията за пълнолетие на генпуку (средата на тийнейджърските до началото на 20-те години), която бележи прехода към зряла възраст. [1] [2] През този период уакашу носели отличителна прическа, с малка обръсната част на темето на главата и дълги кичури отпред и отстрани и обикновено облечени в кимоно с отворени ръкави (уакиаке); момчета от по-богати семейства можели да носят фуризод. След церемонията за навършване на пълнолетие, предните кичури бивали обръснати, придавайки вид характерен за възрастните мъже (чонмаге), и момчето започвало да носи кимоно в мъжки стил със заоблени ръкави. Въпреки че всяко лице би било определено като дете, уакашу или възрастен, времето, през което един индивид бил в границата между двете (периода на уакашу) е относително гъвкаво. Това дава възможност на семействата и покровителите да се приспособят към развитието и обстоятелствата на отделното момче.

Сексуалност[редактиране | редактиране на кода]

"Kannazuki" (tenth month of the traditional Japanese calendar), polychrome woodblock print. Original woodblock by Harunobu Suzuki c. 1770, later printing. One of a pair (with „Risshun“) showing a young couple in autumn and spring, respectively.
Уакашу (седнал) и неговата придружителка в елегантна есенна обстановка. Обърнете внимание на фуризодните ръкави, носени и от двамата. Харунобу Сузуки, полихромна гравюра на дървен блок, ок. 1770 г.

В изкуствата[редактиране | редактиране на кода]

Шудо (букв. Начинът на момчешката любов) се свързва както с еротична проницателност (особено сред самураите), така и с художествена изтънченост. В книгата си „Естетиката на момчешката любов“ Тарухо Инагаки пише, че само „членовете на привилегированата класа могат да разберат насладите на момчешката любов“. Характерната красота на уакашу, която е мимолетна, се сравнява с вишневите цветове. Култът към младежката мъжка красота в японската литература може да се проследи още в класиката от 11-ти век „Сказание за Генджи“, чийто герой е описан като „толкова привлекателна фигура, че другите мъже изпитваха желание да го видят като жена“.

Уакашу присъстват активно в дърворезбите от периода Едо, където те често се различават от женските красавици на същите снимки само с меч или обръснато петно на темето на главата им. В еротичните щампи (шунга) те често се изобразяват като по-женствени от техните партньорки. В някои дърворезби на уакашу не е ясно дали показаните герои са юноши или проститутки, представящи се за уакашу, за да развълнуват клиентите си.

Проституцията и актьорството са били тясно свързани в ранния театър Кабуки. На жените е забранено да бъдат актриси в Кабуки през 1629 г. в опит да се преборят с проституцията, и така ролите на жени и млади момчета започват да се изпълняват от уакашу. Въпреки това, тъй като сексуалните услуги на уакашу били не по-малко търсени, на тях също е забранено да се появяват на сцената през 1652 г. и тези роли са поети от възрастни актьори оннагата или актьори от уакашу-гата, специализирали в роли на юноши от мъжки пол.[3]

Излизане от употреба[редактиране | редактиране на кода]

В ерата на Мейджи терминът е остарява; първите значения са заменени с новия термин шонен, а последните със свързаната конструкция бишонен („красиво момче“).[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Pflugfelder, Gregory M. Cartographies of desire: male-male sexuality in Japanese discourse, 1600 – 1950. University of California Press, 1999. ISBN 0-520-20909-5. с. 33.
  2. Leupp, Gary P. Male Colors: The Construction of Homosexuality in Tokugawa Japan. University of California Press, 1997. ISBN 0-520-20900-1. с. 125.
  3. Leupp, Gary P. Male Colors: The Construction of Homosexuality in Tokugawa Japan. University of California Press, 1997. ISBN 0-520-20900-1. с. 90.
  4. Pflugfelder, Gregory M. Cartographies of desire: male-male sexuality in Japanese discourse, 1600 – 1950. University of California Press, 1999. ISBN 0-520-20909-5. с. 221 – 234.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Wakashū в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​